24.03.2009 г.

напълно достатъчно, за да я нарисуваш

беше като триъгълен сандвич
със шунка и две ранни ябълки
(напълно достатъчно
за да я нарисуваш)

беше няколко петъка
взети заедно
и всичките съботни плажове
но сякаш най-вече
беше неделя
облечена в еуфория
от разноцветни желания
които
подскачаха и подскачаха
в пясък надиплен от слънце
и лятна дързост на сетивата

беше възможна само като игра
импровизираща щастие
и нямаше как
да бъде смущавана
от озадачените погледи
които така или иначе
непременно завиваха някъде

Хуана

вървях подир една запомнена усмивка
която ме следеше с превъзходство
вървях намръщена отвикнала
увлечена в безкраен монолог -
пресичах улици приятелства
не можех за разчитам почерка си
бях твърде заразена с меланхолия
до мозъка сърцето че и повече
освен това бях много изморена
за да успея да се приближа до теб
и се задавих от безсилието си
в смеха на собственото си презрение
разкашляна прегъната до сълзи
и продължавах да се смея

- наистина разплакана и тъжна...

Бих танцувала с теб

Бих танцувала с теб
дори под водата
като кобра
погълнала вик на душа
бих танцувала
дълго
и после отново
бих танцувала
впила устни във твоите
бих танцувала
само с дъха си
в неизвестност за време
като безпътие
в пулс разперен
на вятърна мелница
бих танцувала с теб
до изчезване-то си

tres bien mademoiselle

докато седеше
на прозореца
и денят видимо растеше
а слънцето
изливаше в чашата й
кафе със сто
различни аромата
в които присъстваха
спомени
за разходки в снега
и барабаненето
на дъжда върху чадъра й ─
пролетният бриз
се възползва
да плъзне
ръцете й по пианото
което с цената
на всичките си клавиши
Й обеща
много по-красиви неща
без значение
къде и колко далеч
във времето я очакват

уроци по ноти

Можеше да се хване за думи
за размахани пръсти
за разминавания
които хвърляха буци кал –
можеше
да направи задно салто
върху опашката на акула
можеше дори
да се подхлъзне
на лепкави чувства,
да се опре
на привидно облегнати мисли
да увисне на райбера
на езика си
и да влезе
през обратната страна на очите,
за да ощипе
дебелото дупе на полуистината –
въпросът обаче е
че предпочиташе
да си представя че е стъпила
на обувките му
които прелистваха
всички съществуващи ноти
на лятното синьо стакато
и заедно разучаваха щастие

мух-о-слух

промъкнал се
невръстен слух на голо
с опашен недоимък
изотзад
с неокосмения си
още полов орган
като хуботче на муха
в меда
из
сип ва
глупав смях
по раменете ми
с маневрено
причакване във гръб
пронизвайки
с офренетичено звучене
уюта на подслушващите
тъпанчета

тя

тя се нямаше
по рождение
и наемаше
от страниците с обяви
бодър тон
биографични данни
срещи скъпи вечЕри
приятели зъболекар
спа релакс
й хавайски масажи

в пързаляне
по бръснача
споделяше тяло
с
разпуснати задници
и въртеше осмици
по ерогенните
точки на типовете -
падаше си
по „ония“ детайли

беше мръсница
с три поучителни
разказа
и описание от
претъркани фрази

нямаше стил
а само участие
и в слънчогледите на
холандеца
виждаше просто
кюспе за шарани

смешни танци

вълненията
охлузват си палтата
надупени в света
на табуретките
под шапките с пера
две цици-арфи
възпяват
колебанията на сърцето

виенски валс
кадрилно менуЕтства
до падналите
кърпички за сбогом
луната абортирала
от нежностИ
подрусва разлюлени форми

да бъдем смешни –
стъпките са лесни
но трябва
първо да ни хванат в крачка
завъртане в лабилност

до... където
освиркванията
стават ръкопляскания.

лунатици

в моменти на сомнамбулизъм
учеше сърцето си
да ходи изправено
изцяло на сляпо
да заобикаля отломките си
без посока и без да очаква
да не спира във гърлото й
независимо от отмаляването си
да отхвърля закачките
и незначителните обиди
на обръжаващия го свят

без да усеща старите вълноломи –
в моменти на болка
да продължи да живее
досущ като лудата
с червената рокля
и разпиляна в съня си коса
която се мъкнеше винаги с него

и най-важното беше
единият да забрави за другия

Пиеса в две различни гами

Подавам Ви ръка, милорд –
метафорично съм Ви роб.
Прекланящите се успяват
да влязат даже в Сакре – Кьор.
От верност Ви дарявам огън –
за цвят на наш’то рандеву.
Но да започнем със винОто,
а после ще Ви пророкувам.
Напълно ми се доверете –
какво като сме в Луда-Парк...
В тетрадка стихове затворих
триумфите на номерата си.
Лежи на масата тестето.
^^ Нощта е сляпа като прилеп.
Съдбата няма да усети,
че картите съм подменила.
Тук виждам две различни гами,
изцяло луди по историите –
Диези придружават дамата,
а вие следвате Бемолите.
И срещата ви се отлага...
За някой друг безкраен миг.
Навярно тя е твърде млада,
а вие твърде придирчив…
Не е фатално. Това е театър.
Сега е само репетицията,
когато тръгнете обратно –
късметът ще Ви се усмихне.

*Все някой шут ще се прежали
в площаден изблик на шеги,
за да разсмее господаря си –
нозете си да овъгли.

16.03.2009 г.

смешни танци... е, и?

вълненията
охлузват си палтата
надупени в света
на табуретките
под шапките с пера
две цици-арфи
възпяват
колебанията на сърцето

виенски валс
кадрилно менуЕтства
до падналите
кърпички за сбогом
луната абортирала
от нежностИ
подрусва разлюлени форми

да бъдем смешни –
стъпките са лесни
но трябва
първо да ни хванат в крачка
завъртане в лабилност
до... където
освиркванията
стават ръкопляскания.

14.03.2009 г.

бамбукова флейта в ръце на идиот

Сизифов комплекс

Отгледах се в думите
които ме загръщаха
в зелените листенца
на моето проговаряне
и постепенно
разцъфтявах на сенки
и череши
на букви и тирета,
достигайки до азбучния рай
и същата онази стара ябълка
със мекия загар на тайните –
Отделям се
на клони и на корени,
разпределени във саксии
и сандъчета
и се страхувам –
че вземат ли се насериозно
думите –
да не решат да връхлетят обратно
и ме стъпчат.


Пинокио

Аз съм недоумение –
бамбукова флейта в ръце на идиот,
онзи, с циментирани колене,
който пее
тъжни коледни песни –
добър и дебел,
изкалян от суеверия
непохватно
се врязъл в човешкия смог.
Аз съм парче боядисано дърво,
с което можеш
да настроиш звуците на огъня
–музиката е в краката ми.


Риба на сухо

Вкопчила съм се
към детето във мен
заедно с куклите
и мишките на тавана,
с малките стъпки надраскани в пясъка;
с развързаната обувка,
която изчезна с вълната -
детето, което заспива на лампа
до куха възглавница - бледо,
прозрачно като фаршировано
с майонеза яйце,
търкулнато върху колелце от домат.
Детето, което крие
мъртвите рибки в джобовете си
и невинно повтаря:
"ама, аз нищичко не съм направило"

11.03.2009 г.

around

завръщаше се
преди всяко бягство
увлечена
от верността на думите
които бяха
скупчени на прага й
заспали като
стари гущери
отскубваше се
с няколко причини
развързваше се
за да се промъкне
внезапна и студена
като минало
и всяка част от нея
бе изключена
и беше като
тайна евтаназия
когато със мълчание
ги късаше
за да пораснат
с немите си рани
като фантазии
за новото й връщане

5.03.2009 г.

Черупки

отблъсвам се от началото
на появяването ти
плъзгайки гръб
по периферията
на непринуден разговор
и се правя че плувам
за
да
не
те
изгубя от поглед

дълбоко в себе си
нагълтвам вода
от напразните опити
да понеса
че три пъти повече
от нормалното те няма

отблъсвам се от края
на отраженията
с отказ от мислене
и
премълчавам
че руп ки те
в ак ва ри ум а

думи, думи

ръцете на всичките ти
любовници
не могат да те откъснат
от мислите ми
обикалящи малко
по-встрани
от подражанието на щастие –

многоОбразна съм
в мозайката на часовете,

отчупена от въздуха
и нямам
контури
дарлинг –

едно измамно
пространство
помежду две твои цигари –

безвременно завръщане
удавено във вазата ти,
кан-кан
върху плаващи пясъци
октава
от партитурата на мъглата –

ръцете ми не могат
да те достигнат,
разстилащи
писмени разкаяния

4.03.2009 г.

посоката на ходенето е една и съща

отвсякога по-нощни са
излъсканите тръпки
тропосани в лилав балон
с темпера - Мен - ТнИ
маЗки от паунова опашка

денят подритва плячката си
в асансьорна шахта
и върху рижата
протърканост на залеза
забива алебарда си
в скъсената му
от прегрялост шапка

събува си чорапите
и с боси ходила
вклинява тъмнината
със щафетна палка –
на сляпо
без луна на факел
с движения напред назад
взаимно
отработени (все пак...)

и в чашата на тази дата
се давят топли капки мрак
което всъщност е
отзад напред
за новото напред назад...

Портфейл в часовника на кукувичката

(времето е пари, а това изисква време)

Проклети проклети проккклети гласове
те всички пристигат едновременно
напук на установените закони на тишината.
Как да ги излъжеш убедително
за да ти повярват че
часът е подходящ единствено
за раждане смърт и полюции?
Първото бебе е плъх.
Завито в хитра бележчица
за Дядо Коледа.
Запечатана с пухкава зурличка.
Тиктакането надвива съня.
През ред два
принцеси си бръснат краката.
Засмоляват с оргазми чаршафите.
Бутилка водка
висока потентност и гениталии –
най-Съществена част от гостоприемството.
За отдушник са кучетата в стената.
Картината е патентована
с дезинфектант срещу бълхи.
Наляво надясно назад –
Пляяс Пляяс Пляясссс! Сега е твой ред
–Чакай чакай ти откъде така?
Откъдето ми минаха номерата.
Ку ку ку ку ку ку! Ехооо...
Кой ку ка а а а а а а а а?
Няма значение
–това са крехки условности.
Не откриеш ли собствените
какво ти пука от чужди въпроси...

Цената



Когато съм готова да прощавам,
едва ли ще си спомням за причините,
с които съм пораснала достатъчно,
за да виня изповедта на миналото.
Големите момичета не плачат.
Те скрито проскимтяват в тъмното,
нареждайки вечерята на масата –
бунтарството им коленичи в ъгъла.

Когато съм готова да си тръгна,
ще проумея, че съм се забавила.
Със слабостта на своята привързаност
ще плащам умъртвените желания.

всички бълнуващи нощи

това е време когато
се развързвам
от шевове
нямам никакви ръбове –
мил портрет във анфас
на усмихнато зеле
за обиколката на луната
стига
ясно небе
и огледало в ръката
а до принцът на Дания –
една луда Офелия

уважаеми Хамлет
няма полза от черепи
всяка смърт е
е подвеждаща –
тук е пълно с кретени

розмарин и дантели
бухват рози във езерото –
нов декор за балета
моето па прави книксен
и закърпва очите ми
с бял конец за заспиване –

услужливи овчици
през глава ме завиват
в това време,
когато
някой лебед умира

Екологични празнични танци он-лайн

Екологично чисти
човешки същества
с невъображение и теснички обятия
живеем в митове
и фикции за непременно щастие
въодушевени с патос
и прекрасни поздравления за празниците

и храненето ни е толкова приятно
узряло в полиетиленови чувалчета
кафе и чай
и мед като смола за здраве

обичам да танцувам
всеки ден
по новините и концерта за пиано
с покълващи фъстъци в коленете
под жълт чадър от френски сирена

месо и вино
вино и приятели
обикновени и удобни за разбиране

екологично чисти
книги стихове
написани с любов он-лайн
върху гърба
на амбалажа за подаръци

когато нощта е шпагат

в дванайсет и трийсет
когато нощта е шпагат
се разкрачват катетите
на прави(лни)я ъгъл –

хипотенузата е брюнетка
(за ефектен контраст със плътта)
на транзит
обладаваща времето –

мирише на сухи лиани
на мента и дива трева
на парфюм и парчета море
в поздравителна картичка

И
de facto,
докато Питагор е в
математически крах –
по стандарт
Адам час по час
откупува ребрата си

мирише на къщи на църква
на цигари и известна тъга
след дванайсет и трийсет
когато е вече пристанище

3.03.2009 г.

отражения



Готова съм да се прегърнем
със топлото спокойствие
на потопено лято.
Да измълвим
адажиото на думите,
когато въздухът изгубва
бъдещите часове
по нишката на уморени рани.
Завързах те във думата "любов"
между нощта и дните на сърцето.

* * *

Накъдето и да се обърна -
светът е малък.
Любов, омраза;
рицари, злодеи
и облаци
над сградите отсреща.
От четвърт век -
в посока съвършенство
до стигане
статичност на модела.
Накъдето и да се обърна -
само отражения.


* * *
Кафява захар на кристали
стопява ръбчета в кафето.
Две котки правят секс
с гласа на смачкана трева.
Разпръсвам жито зад гърба си,
за младоженците.
Врабец кълве трохи от хляб.


* * *
Ще се запалят водораслите.
Ще се изпържи рибата
във океанските вълни.
Разпукано от хоризонта
на слънцето яйцето се разлива.
В часа на хищния си апетит
златистите мухи на пясъка умират.

2.03.2009 г.

по-ясно

Ясно като кал,толкова,
колкото да ме обърка
и в раздвоението си
да се родя като присмех.
Колкото
няколко пеперуди
остъргани от очите ми
в оризовата печал
на предвидимостта.
Колкото отдавна,
когато
съм бил клетва,
откъсната от неуспехите
на многото малки неща.
На малкото
силни моменти
по-тънки от глинен,
разлят
в кръвта оцветител.
Чупливо и крехко.
По-мек
от трева. Рамо до рамо.
До рамото -нямане.
Отсъствие.
Бяхме... Луна и Небе.
Не бе то по равно.
По пръст и по четка -
боя-зън. По-тиха от сляп,
нагазил в калта.

скъсани страници


My dearly, безпомощна си
през нощта,
когато мислите ти
сменят дрехите си,
а тялото ти е кобилица за сънища
и от притвореното ти съзнание
нахлува мирис на целувки,
изливащ семе
в хълма на тревите ти.
С търпение
добиваш плът на антилопа,
а изранените ти устни
се задъхват в клетката на лъв…
Във книгата на твоето събуждане
е кървавият хрип на слабините ти,
и от началото до края –
между кавичките
на бронзовите изгреви –
си кравата от сол и злато,
заложена за миг от вечността,
където дни
разкъсват страниците за звездитe.

задръж дима




в деня на всички основания


потича време от часовниците


със вкус на сол от сто карата


играя торта


съвсем логично е


да се запаля по украсата


която е със форма на лула


дръпни дълбоко


и задръж дима


не гълтай


за да оближеш


слюнката на голотата


когато в седем


си със чувство за дванайсет


ръката ти изяжда


роза от станиол


където съм била и щоколад

магнолия

Не искаше да му говори
с отминалата от нея
и не искаше
да го изживява отново
въпреки че всеки миг
с мисълта за него
бе талисман за кръвта й
вързан с панделката на
няколко стари куплета
сластни като мокра магнолия




1.03.2009 г.

бих могла

бих могла да преглътна
крясъците на гърлото си
плясъка тъмна кръв
с болката от съсирване

бих могла и да вдишам
хриповете на миналото
с ръбовете от гняв
в строгостта на годините

бих могла да съм
много удобна за двама (ни)
мълчаливо орязваща
полета си до лактите