която ме следеше с превъзходство
вървях намръщена отвикнала
увлечена в безкраен монолог -
пресичах улици приятелства
не можех за разчитам почерка си
бях твърде заразена с меланхолия
до мозъка сърцето че и повече
освен това бях много изморена
за да успея да се приближа до теб
и се задавих от безсилието си
в смеха на собственото си презрение
разкашляна прегъната до сълзи
и продължавах да се смея
- наистина разплакана и тъжна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар