4.03.2009 г.

всички бълнуващи нощи

това е време когато
се развързвам
от шевове
нямам никакви ръбове –
мил портрет във анфас
на усмихнато зеле
за обиколката на луната
стига
ясно небе
и огледало в ръката
а до принцът на Дания –
една луда Офелия

уважаеми Хамлет
няма полза от черепи
всяка смърт е
е подвеждаща –
тук е пълно с кретени

розмарин и дантели
бухват рози във езерото –
нов декор за балета
моето па прави книксен
и закърпва очите ми
с бял конец за заспиване –

услужливи овчици
през глава ме завиват
в това време,
когато
някой лебед умира

Няма коментари: