излъсканите тръпки
тропосани в лилав балон
с темпера - Мен - ТнИ
маЗки от паунова опашка
денят подритва плячката си
в асансьорна шахта
и върху рижата
протърканост на залеза
забива алебарда си
в скъсената му
от прегрялост шапка
събува си чорапите
и с боси ходила
вклинява тъмнината
със щафетна палка –
на сляпо
без луна на факел
с движения напред назад
взаимно
отработени (все пак...)
и в чашата на тази дата
се давят топли капки мрак
което всъщност е
отзад напред
за новото напред назад...
Няма коментари:
Публикуване на коментар