4.03.2009 г.

посоката на ходенето е една и съща

отвсякога по-нощни са
излъсканите тръпки
тропосани в лилав балон
с темпера - Мен - ТнИ
маЗки от паунова опашка

денят подритва плячката си
в асансьорна шахта
и върху рижата
протърканост на залеза
забива алебарда си
в скъсената му
от прегрялост шапка

събува си чорапите
и с боси ходила
вклинява тъмнината
със щафетна палка –
на сляпо
без луна на факел
с движения напред назад
взаимно
отработени (все пак...)

и в чашата на тази дата
се давят топли капки мрак
което всъщност е
отзад напред
за новото напред назад...

Няма коментари: