22.11.2011 г.

Клише























Ключовете на каляската са у мен,
мъглата изяде
предната броня на тиквата...
... Левият ток на пантофката ми
разбива вратите на Лувъра...
Бейби, кракът ме боли, инкрустиран
със слюда от предишния посетител.
Вълшебният кон ме носи към
дисекционната маса...
Лошо момиче съм аз -
с лице на инфанта
и изтънчена нежност на скалпел.
Срамът ми падНа безшумно
между надменността на ПикАсо
и диадемата ми от щраусови пера.


ps

[нарисувано с тънка четка и туш,
за загубилите любовта,
отразяващо
гротесктните труфила на душата]

20.11.2011 г.

Кома


























Eдинствената грижа
на очите ми
е да забиват
линиите на паркета

сега
убиецът на време
ме покровителства
[стараещ се да ме преписва]

измислих се,
а той не спира да ме пита:
ще продължаваш ли да ме обичаш?

харесвам този губещ мъж -
напомня ми за разточителството

[ми]

9.11.2011 г.

с тричетвърти профил





















мога да си въобразя че съм
фалшива Грета Гарбо
да се усмихна на френски
едновременно да обичам
... няколко
... самоубийствени лунатици
с тричетвърти профил,
блуждаещ и загледан в нищото -
сексът не е дисциплина,
тази дума я използвам
само за занимания
с черна и златна дантела -
защото това си е моят живот
и само аз мога да го описвам

8.11.2011 г.

нищо



не е постижение да си птица с разноцветни лампази по перата,
това не те превръща в генерал
не е подвиг да говориш по телефона с поглед в гърлото на бутилката
и жена от другата страна на вратата,
претупвайки едно дежурно обичам те, липсваш ми
това не те прави този който ще изпълни сърцето ми
лесно е да накараш един папагал да онемее и умре от скука...
като замълчиш.

11.10.2011 г.

formymom






тя беше безразсъдна
капризна
мечтателна – лека
... като морско конче...
под вазата на различни биваци

обичаше предизвикателствата
атракциите
белоопашатите
дни в календара
китайските клечки за хранене

на езика на индианците
щеше да се казва
butterfly [най-вероятно]

* * *

С лачените обувки, превръщащи я в
принцеса
скиташе из града
по магазините и
не спираше да
се препъва в преобърнатите саксии
щръкнали изпод краката й...
в някакво забутано кино
в един боксуващо банален филм

не че по онова време
филмите бяха блестящи
особено интригуващи или уникални
истинската причина
беше в това
че бяха готови да се оттеглят
не можеха ли да си позволят
едно неизбежно слизане от екрана...

[на майка ми]

24.08.2011 г.

хуба-буба по сънената ливада в минало време
















Кошерът омърлушено дишал в пепеляворозовата светлина на зората. Вятърът го обикалял като пазач и го засуквал в чалма от чисто любопитство и повърхностен навик.
Един омразен търтей бръмчал арогантно и топял хобот в капчици мед, изтичащи от изобилие и разточителство. Бронзовата диря на охлю бохлю разтягала хуба-буба по сънената ливада. Пчелата майка неохотно започвала да лавира като предизвиквала скърцане при обръщането си и невъзмутимо изтърсвала по някоя сипкава ларва. Натоварена от царска тежест, събрала восъчната си колония, за да регистрира изстрелите на първите слънчеви лъчи. Знамето на бодростта било издигнато от най-пъргавата и ентусиазирана пчела. Платното му плющяло и осуетявало новия щурм на търтея. Животът се надигал, вибрирал, кипял.
Ятото на труженичките излетяло като златна стрела над езерцето, олюляваща се за миг-два, но продължило с устремна сила и спукало с трясък тъпанчетата на жабата, на която днес било
ред да се превърне в принц. Досега спокойните водни лилии се разлюляли и замятали като харпии, докато не отхвърлили напълно недостойния товар, който не чувал дори своето собствено квакане.
Въздишащите тръстики кротували привидно, но под мустак злорадо се хилели.
Ден – като всички предишни.
Но какви глупави жаби, не разбрирали ли, че за да се превърнат в принцове са им нужни истински принцеси, а не преживящите наоколо крави.

17.08.2011 г.

Всеки писател има нужда от муза, а Денди от поза!






Втора вечер гледам предаването по Нова тв "Черешката на тортата", където един от участниците е писателят Любомир Милчев - dandy... Друг е въпроса защо въобще има такова предаване, но пък смея да твърдя, че неговата особа,разбирай -дендиевата, ме провокира да наподобя неговия изказ, така силно натруфен с гонещи ефект излишности... та, без да знам как, се сдобих с Муз ;))


Eто и мояt преамбюл към апотеоза на една заигравка:



Как да подритна още по-голямо единение с менеподобието


Как ли не се въртяха двете полусфери на мозъчната ми орбиталност, противопоставяйки се на въображаемия ми вкус към интровертност? От една страна - многоостровното море от поетични разноцветия, от друга категоричното несъгласие с рационалната същност на навигацията да пляскучиш по повърхността. Чудновати и преразточителни са пътните линии до нишите, скатали скъпоценната украса на стремленията, гледжосана от наблюденията ми.
Всичко, всичко, което харесвам с изключение на няколко човека, сътворили негативни спомени, е свързано с етиката и естетиката на биоанатомичната логика за привличане между половете. Естествено не съм в състояние да налагам този модел като шаблон върху мисълта ви, но безусловно ще се придържам към самодостатъчността на материалистичната философия.
Познай, ако можеш, огледалце, убийствената страст да се впускам във всяка посока на невъзможните желания, и дай ми в замяна достоверността за разстоянието човек до човеку!
Така ще постигна насладите на споделянето - в съприкосновението с разбиране на двусмислената интонационност от произнесеното до асимилирането му с елегантността и финеса, пробляскащи от ерудираното ми съзнание.
Пък в края на краищата - с какъвто се събереш, такъв и ще станеш...

--------------------------------------------------------------------------

До_ТУК! Просто не мога да напиша и ред повече, че ми се схвана езикът, все едно съм връзвала черешови дръжки на фльонга :)))


Любомир Милчев-Dandy е български фотограф, писател и журналист.

21.07.2011 г.

ТеНеКе
























Една недоразказана обувка
със куха тенекиена опашка
се мяташе насам-натам,
оголвайки ребрата си до зъби,
захапали на въздуха мундщука,
досущ като муцуна на чакал.

На скок-подскок
със ноктеста походка
препъна се във бабините чашки
полирани червено от вишновка –
потече кръв, бюфетът побесня,
издуха се вратите му на бузи
и хлопна на два пръста от носа си.

Проскърца торбесто на дъно мракът
с бръснач и ножици,
в парчета от стъкло,
шишето от вишновката задряма,
не знаещо какво да прави
в мехура на ощипаната памет
с разсипания врял доматен сос.

Най-сетне времето обаче се завърна,
облече смокът новата си кожа,
възседна тиквенето си седло –
пришпори
малко гузните мишоци
и се прошмугна пак в онази строфа,
в която, сещате се, както се полага

намери си обувката петата
върху най-тънкото високо токче
с единствената оцеляла Пепеляшка.

[простимо непростимо]
























изтръгвах се
от безполезния език
като папур
израсъл в слузестата тиня
прихлупила
разхлипаното ми безсилие

под всяка мишница
като във скоба
притисках
драматичното кръжене на
фантазията

съжителствах
с гладуващите фази на луната

кормилото си изкривено
нагъвах още
и навътре в папратта

нареждах си очите
във мълчание
безизразни
и винаги оттатък;

изпробвах всичко –
хитрост
изповядване...
[простимо непростимо]
в различни категории за грях –

бях виртоуз да се избягвам...

а [все още] съм привързана към
деликатната рутинност на нещата
с горчивото усещане за пустота

10.07.2011 г.

Little drop of poison

























наблюдавам я
[със спокойствието на страничен]
заловена от спомените в заточението
на запушения си лабиринт

бяла и черна
като онези филмови кучета
които използват
за да ти разбиват сърцето

обичам я
както се обича кубчето лед
в чаша мохито
полиращо
лютивия вкус по езика

притопля ме
като амнистия
на смъртна присъда
задишана
в
пяната на една нощ
от която си тръгвам
чувайки се
да викам

[върни се]



6.07.2011 г.

Монолог на апатията























Всичко ще свършва дотук
Винаги ще бъде
Почти полунощ
Никога не ще престана
да прелиствам своите лудости.

Като нарисувана
с гваш жена
аз съм това лице
което би искало да тича
но не може

Един ден ще бъде
навито на руло и
поставено под дивана

Искам да се разсмея
плодотворна
като августовски сезон
но съм заседнала
в тетрадка без редове
филтрирана и екстрахирана
до същността си

Светът не е дума
а високомерен критерий
според който
пролуките в сценария
подлежат на преправяне


Дъждът който
цял ден беше вързан с
два кадифени пискюла
осмуква асфалта
Не искам да знам
какво правят в Кейптаун.

Небрежно.
Безцелно.
Изписвам
последната страница

Чертая под текста една линия.
После втора. Това е.
После ги трия.

[Неуязвима съм.]

4.07.2011 г.

с а н т и м е н т а л н о [noir blanc]
























Случвало се е
да не може
да отлепи краката си от пода
където е паднал
и последния от бурканите с лято
и е настъпил хаос
от боровинкови ягодови
и други “berry“
хълмове и поляни
от които са ѝ останали
само стебла на глухарчета
а изхвърчалите с дъха ѝ писма
са забили иглички от лед
в паметта ѝ
и вкочанен по ресниците смях


Случвало се е
да изсмуче
целия под
с подсладената сламка
по която тече ново удавяне
разлюлявайки се
на косъм от поредната кланица
с а н т и м е н т а л н о



30.06.2011 г.

зад сянката























Да преброим мълчанията.
Отсъствията.
Абсурдността на
опитите за промяна;

безформените късове
от преходни желания;

внезапните движения
на сърцето,
превръщащи с в
клада за съзнанието.

Страха.
Вината на ръцете.
Удавените във метафори
предшестващи понятия.


Навярно
ще намерим светлина,
(зад сянката)
лишена от преструвки.

27.06.2011 г.

happy end
























липсват ми три изречения от Амаду
които разбират от цветове
двайсет и четири часа на нощ
за да събудя улицата и съседната също
когато бягам от тук
и прекосявам парапета си
с лък и стрела заради
удоволствието да се стреля;

опушена с лавандула
да уцеля поне дузина мъже
в момент когато свалят шапки пред мен
и се кланят с ритуална заблуда;

липсва ми малък воал
с морави незабравки събрани в букет
да прибира синкаво-черните ми коси
само с един-единствен възел
сплетен от тръстика и ясновидство
за да съм сигурна че тази музика
която танцуваме
Е тангото – Кръстникът
на идеалната връзка между материята и духа

а не някакво ринги-ринги-рае с
„ хор от тарамбуки и агого” и
„ една песен на Ешу, пята с акцент:

( вече затворих вратата и казах
да я отворят).

20.06.2011 г.

Защо на Джон му прилоша

















дали птиците свиват гнезда
или умират сами
е въпрос на орнитолозите –
когато видимото
ти заприлича на папагал
не му се доверявай
то/й може да ти извърти
големи кюфтета,
които да задавят
и най-всекидневната бира,
а тя на дълбок „глът“
ще изкашля
пяната на своето неудобство
директно
в оная тръба от анатомията,
без която може да се пръсне
всяко овкусено сърце на трохи
и сам няма да разбереш
че си стъпил
на късото съединение –
изкуствено ще се подкрепяш
до известно ниво
но това ще ти струва месеци
душевно разстройство,
вкопчен в подозренията си
че някой те е използвал
за собствените си цели
и въобще няма да се усетиш
че си започнал да пееш,
за да получиш пригласяния
като дар на
утехата и уши на стената си

to lady of shallot

























лейди shallot,
никога
не съм поглеждала
от прозореца ти –
наникъде,
дори с ръка пред очите,
нито през есента

нямам си кула
а само тераса от мрамор
и нищо не чувам заради
неуправляем уличен шум,
изникнал като скала
между дома ми
и реката с твоята лодка

дори да е минал дъждът –

във злато и кал
се търкалят листа към каналите

а ако през нощта не вали
денят ще е празен,
изкупително сам –

изцеден от миризмата
на бор и смола
озон и мокри врабчета
полегат и потънал
в липсата на илюзии

лейди Илейн, нямам
никаква прилика с теб –
огледалото ми още е гладко


отразявам се в муден поток
от безсмислени глътки кафе
и съобразяващо се
полуизвинително настояще

18.06.2011 г.

Гледам те





















"Кой те е виждал по-отблизо от мен?
Никой. Никой не може."


Гледам те, свита в дима на лулата ти,
въртейки се като спирала
от китката до лакътя,
когато се опитваш да се разсееш,
с шума на чашата,
при допира й с масата.
И прозвънтявам в тъй кратък смях,
че не смогвам да те отгатна...
Или даже, ако оставиш
вратата отворена в посока
на вятъра, в покорното тяло на самотата,
и затова, защото си всичко,
без да го споделяме помежду си –

не мога да те повярвам...

16.06.2011 г.

Крушата от която е паднал





по рождение има крака
и си служи с тях,
но не е плътен а кух
израстнал от ствола
на самотата

иска да бъде щастлив
иска да бъде обичан
да бъде ценЕн -
като
солта хлябa водата

и гледа с печални очи
през обвивката си
крушата
от която е паднал...

без апетит


15.08.2009

15.06.2011 г.

да ме познаеш
























мога да бъда
маската на безсънието –
рижавата лисица
в капана на ноздрите,
сгушена в плетеното кресло на
ръцете ти,
силуетът на голото тяло в леглото ти;
безтегловна до миглите –
като пеперуда в сърцето

или летен пожар
на артериите,
валящ по раменете,
покриващ времето и часовете
когато думите
разкъсват своите нишки
в насладата на бавността,
докато все още съм чакала да

ме познаеш

13.06.2011 г.

the door


















Страх ме е да не се привържа
като безстопанствено куче
към благосклонното ти лице, с което
ме галиш по паметта ми за дом.
Подмамваш кожата ми,
протягаща се към отворената ти длан
готова да ме докосне или опитоми.
Страх ме е да се доближа,
когато всичко се отдръпва назад...
или просто пада като перо,
изсъхнало от мудни полети, тромаво,
застинало в съзерцание...
И се залоствам зад думата за врата,
преди да е успяла да ме заключи.

12.06.2011 г.

акапела























И върху
черното манто на тази нощ
бродирано със полегати страници,
усукали и четирите посоки
на света
съм негатив -

моментна снимка на глухарче
преди да отлети
със няколко фанфарни хвърчила
извън велурения бас
на Менделсон от твоята уста.

Kоето ще преписвам след това:

Незащитени са цветята пред сезоните,
прочетенoто е подпряно на миражи
във левитацията на тълкуванията.

Като комета в демонтирано небе
ще продължавам да се отразявам
по траекторията на оглушаването

(си)

30.05.2011 г.

Лорелай





















обичам сутрин пролетта
и птицата със неизвестно име
и на бръшляна хлъзгавата длан
нестигаща петуниите по цвят
а в чашата ми с бергамот-off чай
да има Май и вятър от душата


и продължава:

в съзнанието ми пълноводната река
ще се разпенва разделена по средата
и всичко ще тече
непоследователно оттук нататък -

сноп фойерверки ще изтръскват
балната искра
върху опушените ми от синева очаквания


ТА, да си кажем:
всеки жаден има право
на поне един огромен портокал
и чифт летящи шпайкове
за да навакса
изгубеното си от „може би”, и „ако...”

нa_края:

обичам да те гледам само
когато ти не знаеш
че иначе ще е далече по-нетрайно
да си представям как
изисканите фрази на речта ти
се наддумват с моето
разбивано до пухкав стрес
внимание.

28.05.2011 г.

Дафне на опакИ
























когато са къси ръцете
на моите храсти за танци
а вятърът плъзга широка опашка
по лицето и по устата ми
чепат като ноемврийско дърво
откъснал се изпод лятото
пропълзял нагоре по глезените
избуял през врата ми зелен
за да падне на тротоара
с изтритите плочки от кал
върху нетрайната форма на сянката ми
опасваща ме в студени обятия
лишени от кринолин и розови панделки
как мислиш – мъж ли е, или жена –
вятърът, когато
е в костюма на тялото ми
освен, че е млад и гладко обезкосмен
но защо ли пък все ще заплита
разтреперани пръсти
в дъждовната ми коса –
един на лице два на опакИ
докато цяла ме разплете
как мислиш – мъж ли е бил …
или някой маскиран единствено за ефект

18.05.2011 г.

повече отколкото мога да понеса













е този ден -
хубав и топъл... близко до залеза,
а небето посипано със захарни облаци
и като преяла пчела
аз просто забравям,
че съм пила нектари...
и лек дъждец,
повече, отколкото мога да понеса

16.05.2011 г.

за когото... всеки ден
















драги нехайнико
разгневи залезите
за да не се върнат никога
задушно е под
изгорелия прах
изживей всеки ден ненаситно
всички сезони са ябълкови
едни ранни други в ошав
но ароматът
им е еднакъв
на тях не им е до това да се
изпреварват
и ако нотите ти треперят
то е защото си
настройвал мелодията си
ходейки на ръце...
пипнешком
по замерящите те камъни
когато слепоочията ти
са коленичили,
заради чуждите грехове,
(с вкус на сол във очите) –

не им обръщай внимание
спусни се от мислите си
засипвайки ги с пръст и трева
и не изпускай прилива
на звездите

време е да се прибираш

15.05.2011 г.

pop - up book





ще бъда каучук и стъкло
със образа на коня който оседлаваш
сърцето ми ще вдига
коленете до брадата си

ще съм ти голо огледало
с клавиши по ръцете
надраскани несвързано
в почивката на детството

ще съм пронизваща мелодия
разблъскана от чувства
под копитата на думите
с които ме убиваш

и най-накрая
ще съм айфелова кула,
благодарение
на някакъв инстинкт за оцеляване



secession shark-art

















акулата във вените
разнищва от ръцете ми дантелено бельо
и отбелязва с кръстче радост
необмислени жестикулации

и най-дълбоки са следите й по китките
като игли от рибени гръбнаци

като захапали кръвта ми белезници
със стръв от неизбежната лъжа
в спасителноръждеещ макиаж...
с покойни аромати, които вятърът отнася като танц
под звуците на буквен маскарад

15.04.2011 г.

парти тайм


















да се наливаме със алкохол
и да поканим думите
на светско парти
със карибски ром и афродизиаци

да ги напомпаме
с тръпчива смес от пресни слухове
миксирани със изненада
да ги колосаме
на розови квадратчета
със избродирани по гащичките имена

да им свалим луната
поръсена със пудра захар
а после върху пода
някъде под масата
да ги насилим за респект
за да си знаят, че сме препинателни

13.04.2011 г.

farce















Вчера бях клоун,
който застреля сърцето си пред доволна тълпа

Потопих се в зелен сладолед –
за късмет
и преплувах всички дребни неща
(без лица)

Но умът ми заекна червено,
пристрастен към живеенето,
и ме върна в безсмислието
на всяко начало.

5.04.2011 г.

ordinary














Случаен ден,
достатъчно наивен –
роден във вече съществуващ календар
със джинси и работна синя риза,
с цигара между изгрев и нощта.
Добър – четиресет и две годишен
в уравновесените контрасти на сега
и с някаква красива хармоничност,
която не присъства в младостта.
Съвсем обикновен –
без празно лустро
и горе-долу колкото цял град
със раздробените му на павета улици
и крачките на всяка самота.