14.03.2009 г.

бамбукова флейта в ръце на идиот

Сизифов комплекс

Отгледах се в думите
които ме загръщаха
в зелените листенца
на моето проговаряне
и постепенно
разцъфтявах на сенки
и череши
на букви и тирета,
достигайки до азбучния рай
и същата онази стара ябълка
със мекия загар на тайните –
Отделям се
на клони и на корени,
разпределени във саксии
и сандъчета
и се страхувам –
че вземат ли се насериозно
думите –
да не решат да връхлетят обратно
и ме стъпчат.


Пинокио

Аз съм недоумение –
бамбукова флейта в ръце на идиот,
онзи, с циментирани колене,
който пее
тъжни коледни песни –
добър и дебел,
изкалян от суеверия
непохватно
се врязъл в човешкия смог.
Аз съм парче боядисано дърво,
с което можеш
да настроиш звуците на огъня
–музиката е в краката ми.


Риба на сухо

Вкопчила съм се
към детето във мен
заедно с куклите
и мишките на тавана,
с малките стъпки надраскани в пясъка;
с развързаната обувка,
която изчезна с вълната -
детето, което заспива на лампа
до куха възглавница - бледо,
прозрачно като фаршировано
с майонеза яйце,
търкулнато върху колелце от домат.
Детето, което крие
мъртвите рибки в джобовете си
и невинно повтаря:
"ама, аз нищичко не съм направило"

Няма коментари: