My dearly, безпомощна си
през нощта,
когато мислите ти
сменят дрехите си,
а тялото ти е кобилица за сънища
и от притвореното ти съзнание
нахлува мирис на целувки,
изливащ семе
в хълма на тревите ти.
С търпение
добиваш плът на антилопа,
а изранените ти устни
се задъхват в клетката на лъв…
Във книгата на твоето събуждане
е кървавият хрип на слабините ти,
и от началото до края –
между кавичките
на бронзовите изгреви –
си кравата от сол и злато,
заложена за миг от вечността,
където дни
разкъсват страниците за звездитe.
Няма коментари:
Публикуване на коментар