когато нощта е шпагат

в дванайсет и трийсет
когато нощта е шпагат
се разкрачват катетите
на прави(лни)я ъгъл –

хипотенузата е брюнетка
(за ефектен контраст със плътта)
на транзит
обладаваща времето –

мирише на сухи лиани
на мента и дива трева
на парфюм и парчета море
в поздравителна картичка

И
de facto,
докато Питагор е в
математически крах –
по стандарт
Адам час по час
откупува ребрата си

мирише на къщи на църква
на цигари и известна тъга
след дванайсет и трийсет
когато е вече пристанище