24.08.2011 г.

хуба-буба по сънената ливада в минало време
















Кошерът омърлушено дишал в пепеляворозовата светлина на зората. Вятърът го обикалял като пазач и го засуквал в чалма от чисто любопитство и повърхностен навик.
Един омразен търтей бръмчал арогантно и топял хобот в капчици мед, изтичащи от изобилие и разточителство. Бронзовата диря на охлю бохлю разтягала хуба-буба по сънената ливада. Пчелата майка неохотно започвала да лавира като предизвиквала скърцане при обръщането си и невъзмутимо изтърсвала по някоя сипкава ларва. Натоварена от царска тежест, събрала восъчната си колония, за да регистрира изстрелите на първите слънчеви лъчи. Знамето на бодростта било издигнато от най-пъргавата и ентусиазирана пчела. Платното му плющяло и осуетявало новия щурм на търтея. Животът се надигал, вибрирал, кипял.
Ятото на труженичките излетяло като златна стрела над езерцето, олюляваща се за миг-два, но продължило с устремна сила и спукало с трясък тъпанчетата на жабата, на която днес било
ред да се превърне в принц. Досега спокойните водни лилии се разлюляли и замятали като харпии, докато не отхвърлили напълно недостойния товар, който не чувал дори своето собствено квакане.
Въздишащите тръстики кротували привидно, но под мустак злорадо се хилели.
Ден – като всички предишни.
Но какви глупави жаби, не разбрирали ли, че за да се превърнат в принцове са им нужни истински принцеси, а не преживящите наоколо крави.

17.08.2011 г.

Всеки писател има нужда от муза, а Денди от поза!






Втора вечер гледам предаването по Нова тв "Черешката на тортата", където един от участниците е писателят Любомир Милчев - dandy... Друг е въпроса защо въобще има такова предаване, но пък смея да твърдя, че неговата особа,разбирай -дендиевата, ме провокира да наподобя неговия изказ, така силно натруфен с гонещи ефект излишности... та, без да знам как, се сдобих с Муз ;))


Eто и мояt преамбюл към апотеоза на една заигравка:



Как да подритна още по-голямо единение с менеподобието


Как ли не се въртяха двете полусфери на мозъчната ми орбиталност, противопоставяйки се на въображаемия ми вкус към интровертност? От една страна - многоостровното море от поетични разноцветия, от друга категоричното несъгласие с рационалната същност на навигацията да пляскучиш по повърхността. Чудновати и преразточителни са пътните линии до нишите, скатали скъпоценната украса на стремленията, гледжосана от наблюденията ми.
Всичко, всичко, което харесвам с изключение на няколко човека, сътворили негативни спомени, е свързано с етиката и естетиката на биоанатомичната логика за привличане между половете. Естествено не съм в състояние да налагам този модел като шаблон върху мисълта ви, но безусловно ще се придържам към самодостатъчността на материалистичната философия.
Познай, ако можеш, огледалце, убийствената страст да се впускам във всяка посока на невъзможните желания, и дай ми в замяна достоверността за разстоянието човек до човеку!
Така ще постигна насладите на споделянето - в съприкосновението с разбиране на двусмислената интонационност от произнесеното до асимилирането му с елегантността и финеса, пробляскащи от ерудираното ми съзнание.
Пък в края на краищата - с какъвто се събереш, такъв и ще станеш...

--------------------------------------------------------------------------

До_ТУК! Просто не мога да напиша и ред повече, че ми се схвана езикът, все едно съм връзвала черешови дръжки на фльонга :)))


Любомир Милчев-Dandy е български фотограф, писател и журналист.