(без радост отколкото от угризения)

едната половина от нея я нямаше
сънуваше я толкова малка
като притурка за кратка любов,
последвана от внезапно изоставяне --
уязвима като крилете на пеперуда
непрекъснато триеща от себе си
излишните думи изрисувани съвсем произволно,
(без радост отколкото от угризения)
и може би й липсваше даже душа
за да не разбира че всичко това
едва ли има някакво особено значение

беше игра

позволена на възрастни
и не толкова млади
(че да я забравят),
започнала неопределено
и напълно спонтанно
на улица само от тротоари
нехвърляща сянка
превъзходна за развлечение
измислена с неангажираща креда
за да съвпадне поне с няколко цвята

и въпреки прахоляка и врявата
на температурните разлики
между ходилата и камъка
създаваше впечатление за танц
на листо от дървото на вятъра --
без ръце и вероятно даже без тяло
а само като един женски глас
приканващ все по-настоятелно
от края на паметта независимо
дали ще го разпознаеш

и защо не

колко думи е да обичаш

седнала е на ръба на ухото му
с намерението да говори
независимо колко сол попиват очите
от писалките в мозъка :
за подходящите погледи
за съвсем малки причини и следствия
скрити в себе си като една
смачкана топка хартия отъркаляна в болка.

иска да заплати значението си с цената
на всичките разминавания
съчетавани с лъже-хармония
в тишината на затворените му мисли

половината е домашна птица с
търпеливи пера

а останалата е отесняла от сърцебиене

колко трябва да каже
вдълбавайки
гръдната кост с потоци мастило
скърцащ пясък от миналото
ветрове и листа за да понесе началото
с което ще е настъпила зимата

атавистично

Малко крив е този ден
малко наляво –
вижда се че скоро е станал от сън
на фона на кана кафе
и случайно преминаваща памет,
така че когато човек го гледа анфас –
получава илюзията че го вижда
едновременно анфас и в профил
като в измамен портрет на Пикасо

Часовете му звучат по онзи начин
като звънене по телефона
когато някой се обажда
от много далеч между две
тъмни затворнически времена

Говори бавно и принуждава
събеседника си да бъде нащрек,
като че излива течност от шишенце
с капкомер в чаша,
при това не му спестява никакви
каквито и да са подробности

 
По-нататък (и той) ще изтлее
в най-ситна звукова пепел –
сипкав превит,
забравил как се ходи и приказва
и май не е нищо повече от един
преместен шкаф по разстоянието
от сутринта до нощта

днес, защото искаше да е искрен

днес, за разлика от предишните петъци
(защото искаше да е искрен)
той я усещаше
извън лицемерието
извън толкова честото преструване
да не се разбере,
че е вероятно и да се случи

или може би просто
изостряше сетивата си
с не_дотам
позволеното използване на сърцето
и само ако знаеше
защо се получава щеше
да знае и как да
го овладее това така неочаквано
нахълтване на обаянието й,

проникващо го чрез уханието на дъха
и извивките на бедрата й
и дори може би даже
и от самата невинна мисъл
за красотата й, живяла
до-сега на своето място

като цвете в леха, очакващо
единствената промяна
в избора на ръката, която
ще го освободи от
така комфортната неподвижност.

днес за разлика от другите петъци
или само защото
бе склонен да отхвърли всички условности
я намираше смущаващо вълнуващо_образна
в минутите на нейния глас,
съпроводен от движенията й
който бяха ту коляно, ту нежен пръст
или непокорен кичур коса.

днес тя просто бе тук бе тук бе тук...,
където по-рано нямаше нищо