Клише

Ключовете на каляската са у мен,
мъглата изяде
предната броня на тиквата...
... Левият ток на пантофката ми
разбива вратите на Лувъра...
Бейби, кракът ме боли, инкрустиран
със слюда от предишния посетител.
Вълшебният кон ме носи към
дисекционната маса...
Лошо момиче съм аз -
с лице на инфанта
и изтънчена нежност на скалпел.
Срамът ми падНа безшумно
между надменността на ПикАсо
и диадемата ми от щраусови пера.


ps

[нарисувано с тънка четка и туш,
за загубилите любовта,
отразяващо
гротесктните труфила на душата]

Кома

Eдинствената грижа
на очите ми
е да забиват
линиите на паркета

сега
убиецът на време
ме покровителства
[стараещ се да ме преписва]

измислих се,
а той не спира да ме пита:
ще продължаваш ли да ме обичаш?

харесвам този губещ мъж -
напомня ми за разточителството

[ми]

с тричетвърти профил

мога да си въобразя че съм
фалшива Грета Гарбо
да се усмихна на френски
едновременно да обичам
... няколко
... самоубийствени лунатици
с тричетвърти профил,
блуждаещ и загледан в нищото -
сексът не е дисциплина,
тази дума я използвам
само за занимания
с черна и златна дантела -
защото това си е моят живот
и само аз мога да го описвам

нищо

не е постижение да си птица с разноцветни лампази по перата,
това не те превръща в генерал
не е подвиг да говориш по телефона с поглед в гърлото на бутилката
и жена от другата страна на вратата,
претупвайки едно дежурно обичам те, липсваш ми
това не те прави този който ще изпълни сърцето ми
лесно е да накараш един папагал да онемее и умре от скука...
като замълчиш.

formymom

тя беше безразсъдна
капризна
мечтателна – лека
... като морско конче...
под вазата на различни биваци

обичаше предизвикателствата
атракциите
белоопашатите
дни в календара
китайските клечки за хранене

на езика на индианците
щеше да се казва
butterfly [най-вероятно]

* * *

С лачените обувки, превръщащи я в
принцеса
скиташе из града
по магазините и
не спираше да
се препъва в преобърнатите саксии
щръкнали изпод краката й...
в някакво забутано кино
в един боксуващо банален филм

не че по онова време
филмите бяха блестящи
особено интригуващи или уникални
истинската причина
беше в това
че бяха готови да се оттеглят
не можеха ли да си позволят
едно неизбежно слизане от екрана...

[на майка ми]

хуба-буба по сънената ливада в минало време

Кошерът омърлушено дишал в пепеляворозовата светлина на зората. Вятърът го обикалял като пазач и го засуквал в чалма от чисто любопитство и повърхностен навик.
Един омразен търтей бръмчал арогантно и топял хобот в капчици мед, изтичащи от изобилие и разточителство. Бронзовата диря на охлю бохлю разтягала хуба-буба по сънената ливада. Пчелата майка неохотно започвала да лавира като предизвиквала скърцане при обръщането си и невъзмутимо изтърсвала по някоя сипкава ларва. Натоварена от царска тежест, събрала восъчната си колония, за да регистрира изстрелите на първите слънчеви лъчи. Знамето на бодростта било издигнато от най-пъргавата и ентусиазирана пчела. Платното му плющяло и осуетявало новия щурм на търтея. Животът се надигал, вибрирал, кипял.
Ятото на труженичките излетяло като златна стрела над езерцето, олюляваща се за миг-два, но продължило с устремна сила и спукало с трясък тъпанчетата на жабата, на която днес било
ред да се превърне в принц. Досега спокойните водни лилии се разлюляли и замятали като харпии, докато не отхвърлили напълно недостойния товар, който не чувал дори своето собствено квакане.
Въздишащите тръстики кротували привидно, но под мустак злорадо се хилели.
Ден – като всички предишни.
Но какви глупави жаби, не разбрирали ли, че за да се превърнат в принцове са им нужни истински принцеси, а не преживящите наоколо крави.

Всеки писател има нужда от муза, а Денди от поза!

Втора вечер гледам предаването по Нова тв "Черешката на тортата", където един от участниците е писателят Любомир Милчев - dandy... Друг е въпроса защо въобще има такова предаване, но пък смея да твърдя, че неговата особа,разбирай -дендиевата, ме провокира да наподобя неговия изказ, така силно натруфен с гонещи ефект излишности... та, без да знам как, се сдобих с Муз ;))


Eто и мояt преамбюл към апотеоза на една заигравка:


Как да подритна още по-голямо единение с менеподобието


Как ли не се въртяха двете полусфери на мозъчната ми орбиталност, противопоставяйки се на въображаемия ми вкус към интровертност? От една страна - многоостровното море от поетични разноцветия, от друга категоричното несъгласие с рационалната същност на навигацията да пляскучиш по повърхността. Чудновати и преразточителни са пътните линии до нишите, скатали скъпоценната украса на стремленията, гледжосана от наблюденията ми.
Всичко, всичко, което харесвам с изключение на няколко човека, сътворили негативни спомени, е свързано с етиката и естетиката на биоанатомичната логика за привличане между половете. Естествено не съм в състояние да налагам този модел като шаблон върху мисълта ви, но безусловно ще се придържам към самодостатъчността на материалистичната философия.
Познай, ако можеш, огледалце, убийствената страст да се впускам във всяка посока на невъзможните желания, и дай ми в замяна достоверността за разстоянието човек до човеку!
Така ще постигна насладите на споделянето - в съприкосновението с разбиране на двусмислената интонационност от произнесеното до асимилирането му с елегантността и финеса, пробляскащи от ерудираното ми съзнание.
Пък в края на краищата - с какъвто се събереш, такъв и ще станеш...

--------------------------------------------------------------------------

До_ТУК! Просто не мога да напиша и ред повече, че ми се схвана езикът, все едно съм връзвала черешови дръжки на фльонга :)))


Любомир Милчев-Dandy е български фотограф, писател и журналист.