липсват ми три изречения от Амаду
които разбират от цветове
двайсет и четири часа на нощ
за да събудя улицата и съседната също
когато бягам от тук
и прекосявам парапета си
с лък и стрела заради
удоволствието да се стреля;
опушена с лавандула
да уцеля поне дузина мъже
в момент когато свалят шапки пред мен
и се кланят с ритуална заблуда;
липсва ми малък воал
с морави незабравки събрани в букет
да прибира синкаво-черните ми коси
само с един-единствен възел
сплетен от тръстика и ясновидство
за да съм сигурна че тази музика
която танцуваме
Е тангото – Кръстникът
на идеалната връзка между материята и духа
а не някакво ринги-ринги-рае с
„ хор от тарамбуки и агого” и
„ една песен на Ешу, пята с акцент:
( вече затворих вратата и казах
да я отворят).