за размахани пръсти
за разминавания
които хвърляха буци кал –
можеше
да направи задно салто
върху опашката на акула
можеше дори
да се подхлъзне
на лепкави чувства,
да се опре
на привидно облегнати мисли
да увисне на райбера
на езика си
и да влезе
през обратната страна на очите,
за да ощипе
дебелото дупе на полуистината –
въпросът обаче е
че предпочиташе
да си представя че е стъпила
на обувките му
които прелистваха
всички съществуващи ноти
на лятното синьо стакато
и заедно разучаваха щастие
Няма коментари:
Публикуване на коментар