9.10.2009 г.

caravan palace



аз съм търговец, НE_известно откога
купувам някои стоки, които друг не би купил
а по-скоро откраднал, може би защото
в състава им се крият частици
понякога събирани, а друг път намерени,
претопявани и отливани; сглобени в детайли
в сезона на морзовата азбука
под палещите слънчеви очи на г - о - п - д
(god)_онзи с райскиге ябълки
и изискания речник, НO аз съм само търговец,
така че_ моля, оправдателно е
да ми говорите с просташки намеци

5.10.2009 г.

Хей, ловецо на мигове


Седиш подпрян на очакването, където бе оставен до после –
най-много пет часа или след минута-до две.
Нямаш ръце, за да свериш портфейла си с ѝмането си,
а и за какво ли би ти послужил, честно казано, щом
притежаваш цялото време в два забележителни крака,
един от друг по-различни, бавен и бягащ – къс и изтеглен.
Понякога, когато увисваш на по-изразено криволичещия си тестис,
ги прехвърляш един върху друг, но това трае само минута.
Ти, придобития за две евро на мястото на думите, които можеха
да получат плацебо-обяд, плюс малко зехтин и домати.
(Сиренето и хляба – заслужават шампионите.)

Хайде, пич, ти си артист под дървото на плача.
Цена нямаш! Всички гледат към теб –
като помощ за памет, за отбелязване на това от което
са най-притеснени.
Нямаш бръчки, протези, а с бързината си нараняваш.
Държиш адско кормило, фантастичната нула на празнотата;
загубените достойнства, гратисния период на необятността;
четирилистните детелини, куршум... най-добрите завъртания.

Това се нарича ТО – Придобитото от Живота.
Като фамилно име на бездната. Дъжд в последната вена
на страничната крива.
Управляваш наравно с Евангелието. Стоп. Даже повече.
Лаком, скърцащ, саркастично-безбожен непоносим Реалист.

4.10.2009 г.

Кламери



Ноември е -
запуснатите плажове
са като сметища
за дрехите на лятото,
със вкус на прах
и демодиран блясък...

Солта избила по обувките
боде зеницата на
залеза –
и му пришива
пясъчни нюанси

Ноември е
известен ексцентрик
без никаква романтика –
развъждащ
от хайвера на писмата ми
пираноидни кламери.

* * *

Палтото ми –
приело външния ми вид
пристъпва сгърбено, само,
с поскърцващи обувки
и сърце по улици,
които трябваше да бъдат наши

и разпознава всеки нов етаж –
стъпало по стъпало,
което му подсказва, че с един замах
ще трябва да заспи на закачалката.

* * *

Черен гарван врана сива
не от рода corvus семейство corvidae –
вид corax или corone,
при който
важен е клюнът и погледът
и онази усмивка или...
насмешка ли
докато
реже жилетката на нощта
по изопнатите й нерви
и след няколко унищожени
ръкава - сяда,
кацнал в спокойствието си
на клон
над лявото рамо на тъмнината
за да награчи
часа на развиделяването
и удари камбаната на храма

черен гарван врана сива
плъзни сянката на самолета
и измъкни черната кутия
за да не остане нищо за разказване

* * *

Беше смърт
Беше сън - стон на дрънкалка,
железен камшик, обучен на болка;
сляпа чайка в тапета на слънцето.
Беше сън - ръб на звезда,
огъващ змии по орбитата на мрака -
беше смърт на деня.

* * *

На друга страница
градът се стича през олуците
вали по тротоара
подхлъзва се
в количката за пуканки,
отдъхва си с молив в ръка
на друга страница –
по цели часове,
прелистващ
слънцето от изток към неделя.