24.03.2009 г.

лунатици

в моменти на сомнамбулизъм
учеше сърцето си
да ходи изправено
изцяло на сляпо
да заобикаля отломките си
без посока и без да очаква
да не спира във гърлото й
независимо от отмаляването си
да отхвърля закачките
и незначителните обиди
на обръжаващия го свят

без да усеща старите вълноломи –
в моменти на болка
да продължи да живее
досущ като лудата
с червената рокля
и разпиляна в съня си коса
която се мъкнеше винаги с него

и най-важното беше
единият да забрави за другия

Няма коментари: