учеше сърцето си
да ходи изправено
изцяло на сляпо
да заобикаля отломките си
без посока и без да очаква
да не спира във гърлото й
независимо от отмаляването си
да отхвърля закачките
и незначителните обиди
на обръжаващия го свят
без да усеща старите вълноломи –
в моменти на болка
да продължи да живее
досущ като лудата
с червената рокля
и разпиляна в съня си коса
която се мъкнеше винаги с него
и най-важното беше
единият да забрави за другия
Няма коментари:
Публикуване на коментар