4.03.2009 г.

Цената



Когато съм готова да прощавам,
едва ли ще си спомням за причините,
с които съм пораснала достатъчно,
за да виня изповедта на миналото.
Големите момичета не плачат.
Те скрито проскимтяват в тъмното,
нареждайки вечерята на масата –
бунтарството им коленичи в ъгъла.

Когато съм готова да си тръгна,
ще проумея, че съм се забавила.
Със слабостта на своята привързаност
ще плащам умъртвените желания.

2 коментара:

Марк каза...

Много ми харесват стиховете Ви.

fabula каза...

Много ми харесва Вашето присъствие, повтарям се, но то е специално за мен

Благодаря, Марк