2.03.2009 г.

по-ясно

Ясно като кал,толкова,
колкото да ме обърка
и в раздвоението си
да се родя като присмех.
Колкото
няколко пеперуди
остъргани от очите ми
в оризовата печал
на предвидимостта.
Колкото отдавна,
когато
съм бил клетва,
откъсната от неуспехите
на многото малки неща.
На малкото
силни моменти
по-тънки от глинен,
разлят
в кръвта оцветител.
Чупливо и крехко.
По-мек
от трева. Рамо до рамо.
До рамото -нямане.
Отсъствие.
Бяхме... Луна и Небе.
Не бе то по равно.
По пръст и по четка -
боя-зън. По-тиха от сляп,
нагазил в калта.

Няма коментари: