30.05.2011 г.

Лорелай





















обичам сутрин пролетта
и птицата със неизвестно име
и на бръшляна хлъзгавата длан
нестигаща петуниите по цвят
а в чашата ми с бергамот-off чай
да има Май и вятър от душата


и продължава:

в съзнанието ми пълноводната река
ще се разпенва разделена по средата
и всичко ще тече
непоследователно оттук нататък -

сноп фойерверки ще изтръскват
балната искра
върху опушените ми от синева очаквания


ТА, да си кажем:
всеки жаден има право
на поне един огромен портокал
и чифт летящи шпайкове
за да навакса
изгубеното си от „може би”, и „ако...”

нa_края:

обичам да те гледам само
когато ти не знаеш
че иначе ще е далече по-нетрайно
да си представям как
изисканите фрази на речта ти
се наддумват с моето
разбивано до пухкав стрес
внимание.

Няма коментари: