драги нехайнико
разгневи залезите
за да не се върнат никога
задушно е под
изгорелия прах
изживей всеки ден ненаситно
всички сезони са ябълкови
едни ранни други в ошав
но ароматът
им е еднакъв
на тях не им е до това да се
изпреварват
и ако нотите ти треперят
то е защото си
настройвал мелодията си
ходейки на ръце...
пипнешком
по замерящите те камъни
когато слепоочията ти
са коленичили,
заради чуждите грехове,
(с вкус на сол във очите) –
не им обръщай внимание
спусни се от мислите си
засипвайки ги с пръст и трева
и не изпускай прилива
на звездите
време е да се прибираш
Няма коментари:
Публикуване на коментар