6.07.2011 г.

Монолог на апатията























Всичко ще свършва дотук
Винаги ще бъде
Почти полунощ
Никога не ще престана
да прелиствам своите лудости.

Като нарисувана
с гваш жена
аз съм това лице
което би искало да тича
но не може

Един ден ще бъде
навито на руло и
поставено под дивана

Искам да се разсмея
плодотворна
като августовски сезон
но съм заседнала
в тетрадка без редове
филтрирана и екстрахирана
до същността си

Светът не е дума
а високомерен критерий
според който
пролуките в сценария
подлежат на преправяне


Дъждът който
цял ден беше вързан с
два кадифени пискюла
осмуква асфалта
Не искам да знам
какво правят в Кейптаун.

Небрежно.
Безцелно.
Изписвам
последната страница

Чертая под текста една линия.
После втора. Това е.
После ги трия.

[Неуязвима съм.]

Няма коментари: