20.06.2011 г.

to lady of shallot

























лейди shallot,
никога
не съм поглеждала
от прозореца ти –
наникъде,
дори с ръка пред очите,
нито през есента

нямам си кула
а само тераса от мрамор
и нищо не чувам заради
неуправляем уличен шум,
изникнал като скала
между дома ми
и реката с твоята лодка

дори да е минал дъждът –

във злато и кал
се търкалят листа към каналите

а ако през нощта не вали
денят ще е празен,
изкупително сам –

изцеден от миризмата
на бор и смола
озон и мокри врабчета
полегат и потънал
в липсата на илюзии

лейди Илейн, нямам
никаква прилика с теб –
огледалото ми още е гладко


отразявам се в муден поток
от безсмислени глътки кафе
и съобразяващо се
полуизвинително настояще

Няма коментари: