изтръгвах се
от безполезния език
като папур
израсъл в слузестата тиня
прихлупила
разхлипаното ми безсилие
под всяка мишница
като във скоба
притисках
драматичното кръжене на
фантазията
съжителствах
с гладуващите фази на луната
кормилото си изкривено
нагъвах още
и навътре в папратта
нареждах си очите
във мълчание
безизразни
и винаги оттатък;
изпробвах всичко –
хитрост
изповядване...
[простимо непростимо]
в различни категории за грях –
бях виртоуз да се избягвам...
а [все още] съм привързана към
деликатната рутинност на нещата
с горчивото усещане за пустота
Няма коментари:
Публикуване на коментар