мога да бъда
маската на безсънието –
рижавата лисица
в капана на ноздрите,
сгушена в плетеното кресло на
ръцете ти,
силуетът на голото тяло в леглото ти;
безтегловна до миглите –
като пеперуда в сърцето
или летен пожар
на артериите,
валящ по раменете,
покриващ времето и часовете
когато думите
разкъсват своите нишки
в насладата на бавността,
докато все още съм чакала да
ме познаеш
Няма коментари:
Публикуване на коментар