13.06.2011 г.

the door


















Страх ме е да не се привържа
като безстопанствено куче
към благосклонното ти лице, с което
ме галиш по паметта ми за дом.
Подмамваш кожата ми,
протягаща се към отворената ти длан
готова да ме докосне или опитоми.
Страх ме е да се доближа,
когато всичко се отдръпва назад...
или просто пада като перо,
изсъхнало от мудни полети, тромаво,
застинало в съзерцание...
И се залоствам зад думата за врата,
преди да е успяла да ме заключи.

Няма коментари: