днес, защото искаше да е искрен

днес, за разлика от предишните петъци
(защото искаше да е искрен)
той я усещаше
извън лицемерието
извън толкова честото преструване
да не се разбере,
че е вероятно и да се случи

или може би просто
изостряше сетивата си
с не_дотам
позволеното използване на сърцето
и само ако знаеше
защо се получава щеше
да знае и как да
го овладее това така неочаквано
нахълтване на обаянието й,

проникващо го чрез уханието на дъха
и извивките на бедрата й
и дори може би даже
и от самата невинна мисъл
за красотата й, живяла
до-сега на своето място

като цвете в леха, очакващо
единствената промяна
в избора на ръката, която
ще го освободи от
така комфортната неподвижност.

днес за разлика от другите петъци
или само защото
бе склонен да отхвърли всички условности
я намираше смущаващо вълнуващо_образна
в минутите на нейния глас,
съпроводен от движенията й
който бяха ту коляно, ту нежен пръст
или непокорен кичур коса.

днес тя просто бе тук бе тук бе тук...,
където по-рано нямаше нищо