слана

пясъчна съм... понякога
(на изчерпване)
се обръщам срещу себе си
нахлупила дълбоко
шапката си
почти до петите

неохотна съм... заслонена
от стъклената сплав
на недоверията
подтикващи ме
да се преобразявам

немислима съм... защото
и щастието като се използва
от самото използване
взема такса
и винаги се надява да мислят
за него

неясна съм (си)...
и може би така е по-леко
между нещата в стаята
в лабиринта на гласа си
на разстояние от краката
когато те влизат
дори и от друга дата
на страницата от слана