7.11.2009 г.

атавистично


Малко крив е този ден
малко наляво –
вижда се че скоро е станал от сън
на фона на кана кафе
и случайно преминаваща памет,
така че когато човек го гледа анфас –
получава илюзията че го вижда
едновременно анфас и в профил

като в измамен портрет на Пикасо

Часовете му звучат по онзи начин
като звънене по телефона
когато някой се обажда
от много далеч между две
тъмни
затворнически времена

Говори бавно и принуждава
събеседника си да бъде нащрек,
като че излива течност от шишенце
с капкомер в чаша,
при това не му спестява никакви
каквито и да са подробности

 
По-нататък (и той) ще изтлее
в най-ситна
звукова пепел –
сипкав превит,
забравил как се ходи и приказва
и май не е нищо повече от един
преместен шкаф по разстоянието
от сутринта до нощта

Няма коментари: