28.11.2009 г.

въпреки че всъщност



седеше и наблюдаваше
как светлината боядисва дъските на пода
в яркобяло и тъмночерно
и трагическата маска, която приемаха от този факт,
въпреки че всъщност имаха най-просто значение да ги тъпчат,
й пораждаше мисли за нещо драматично и
най-вече фатално и я оковаваше с убеждението
че това е последното й идване в тази къща,
последното й влизане в тази стая на детството
където почти през цялата му вместимост е търсила една кукла
и това бе чувство на дълбока безсмисленост,
на което не би могла да прикачи каквато и да е причина,
освен безкрайно дългото отсъствие на
тогавашното време в сегашното, употребено
в узряване нежеланието й да се върне

Няма коментари: