28.11.2009 г.

знам че ме харесваш

но това ли искам...
нощем плача и умирам
сутрин ставам пак силна
откъсната от брега
като рибарска лодка
с разпуснати весла
по разхвърчани посоки

в същата влачеща пенлива река
с безжизнени ръце крака и кореми
на безоки идиоти превърнати в мраморни трупове
докато някой се изкачи нагоре по плитката ми
и ме затисне под всички тях

знам че ме харесваш... така

Няма коментари: