Казах ли ти че диригентът е глух
че кимоното само
прикрива слугинската кожа
че сърцето е най-смело, когато
ужасно се страхува
че храмовете са повече пълни със
сълзи, отколкото със светци
че вече е късно за
далечния смях на неловкото
мълчание помежду ни по който се
приближавах към теб че
сламената рогозка гори без влагата
на телата че хладнокръвието е
член на секта
а опряното в гърлото острие е хладно
оръжие за избухване на крясък... и
едновременно за възцаряване на тишина...
не, не ти казах защото думите ми
бяха похитени и убити от
строгия поглед на порицанието ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар