някой изгонва крехкото равновесие
някой изронва червена охра
от мълчанието си
колко широки
са мислите ти
разкъсващи отворени гърла докато
говориш за думи чисти
като роса по миглите на девица
колко лилава е сянката на желанието
и островърхи ли са гърдите и
живи и пълни със голота
с аромат на тайна градина
къпини
Няма коментари:
Публикуване на коментар