2.09.2009 г.

подводни течения

На Тала, Наталия - Майка ми

Любовта е неизвестно какво, което идва неизвестно откъде и свършва неизвестно кога. Любовта е изменница... (вероятно я е било страх да бъде щастлива).

Съществуват и други страдания, освен любовта.

На леглото са пръснати снимки. Хваща една и я гледа. Зелена трева, къща в бръшлян - трябва да е вила. Вила е., зад къщата, по-тъмнозелена гора. На тревата шарена топка. Люлка, шезлонг. Къщата е с дървени щори. Спуснати. Куче встрани. Малко е. То иска да порасне. Да ближе лапи, ръце, да тича. Да носи пръчка, да гони топката. Когато е гладно - да бъде нахранено. И много други кучешки радости. Маха с опашка. Как ли се казва? Кучето: Пупи, Цезар, или само "Куче, подай лапа"?; "Куче, долу!" ; "Куче, не гази цветята!", "Куче, тук!"; "Куче, седни!"; "Добро куче!"

Оставя снимката. Трябва да пусне пералнята. Да сготви. Да разкъса месото на порции. Да го хвърли в тенджерата. Да се отдръпне, оцапана с кръв, миришеща на белина, нажежена ютия и двойни ръбове на ръкавите.

Събира снимките, уханието на треви, звуци на лято...Пак се вглежда в първата снимка.

А момичето е красиво. Седи на празна пейка пред къщата. Облечено в Късен следобед. Отхапва зелена ябълка и се усмихва. ДухаШЕ вятър и сенките на клонките галят лицето му. Голите рамене. Постланата с пясък алея.
Цветът на косата му е различен.

Много е млада. Как е попаднала тук - сред толкова много стари години? Точно в тази рамка.
Да, чувства я непозната. Само портрет, снимка на къща, трева, куче без име... Измислен персонаж или си има протототип?
Пали цигара, докосва устните й. Десет секунди я гледа и всички думи, които би трябвало да й каже й се струват лъжи и глупости. Сама е... отделя се бавно от снимката. Обръща й гръб.

Облича се, слага червило. В огледалото остава непоносим срам, препрочетен хиляди пъти.
И толкова малко любов, че няма да стигне да си прости.


(какви ли не глупости си измислят дъщерите)

Няма коментари: