19.09.2009 г.

НЕ з н а м з а щ о




приличаше на връщане
преминаващо по тротоара на инерцията
залитащо като кукла на конци
за разлика от други
забодени с карфици по парапета на посоките
с протегнати напред ръце

имаше си свой начин да продължава
или да спре
когато пресичаше на студено
или падаше
изплъзнало се между пръстите
на някаква дума
сякаш пукаше камъчета по фона
на отъпкания асфалт

при първия случай на разминаване
приемаше формата
на пух
мъгла
отминал сезон
люспи сняг загърнати в шал
кръг заоблен от шепите на някой (искал да извика
О – о – о – о... бичам)
капки дъжд рукнал нагоре
с примес на още нещо
което завинаги засяда в сърцето
когато иска да убие някого
НЕ з н а м з а щ о