9.09.2009 г.

е. е. къмингс

***

няма може би да бъде винаги така; аз казвам,
че ако твойте устни, тъй обичани от мен, докоснат
устните на друг и ако твойте скъпи пръсти стегнат
сърцето му тъй както стягаха доскоро моето сърце;
ако върху лицето му се спусне твоята къдрица
в познатото мълчание, или при тези
вълнуващи големи думи, искащи да кажат всичко,
и останали безпомощни пред разума накрая,

ако това стане, аз го казвам, ако това стане –
ти, която си ми на сърцето, изпрати ми само дума;
ще отида за да я открия и протегнал й ръка
ще кажа Получи от мене цялото блаженство.

Тогава, изоставила ме, аз ще чуя песен
На самотна птица в глухо място.

***

кембриджките дами имат мебелирани души
и са некрасиви с умове удобни
/също с протестанстско благословение те
са безформени и неблагоуханни духом/
вярващи в Христос и е Лонгфелоу, вече мъртви,
неизменно се интересуват те от толкова неща-
дори и в този час ще се намерят още
възхитени пръсти да плетат дали за Полша?
Несъмнено. Докато лицата мило си предъвкват
Известния скандал на Мисис Н. С професор Д
…кембриджките дами са безчувствени към
Кембридж ако в техните кутии от
лавандулово небе, открая
трещи луната като късче от сърдит бонбон

***

кой знай дали луната е
балон, излитнал от огромен град
в небето - и изпълнен от

***

скакалец

лцеакаск
ът
който
п)ред о(чите н)и
сегасесг
ъва
СЛЕКЦААКА
и
подс(ка:
ч


аДа
раз(ста)мес(не)т(пак)ен
.скакалец

***

между гърдите
на чудовищната
Марж мъже
лежат
и хвалят ларж

на Марж за галене заобленото
тяло пръстите им
дървета местят
торби товарят бурета
въртят

любовно
около халби
се увиват

ръцете
на света са собственост телата
тежки и пияни
обаче са на

Марж
и
тънката зелена чантичка
която е лицето й
отварят в златношишкава

усмивка
ура
ура
за едрите
мъже лежащи

на чудовищната Марж
между гърдите
и силните мъже
спящи

на Лил между бедрата

***

насред стаята
стои самоубийство
и вдъхва роза от Хартия
в себе си усмихнато

"някъде е пролет и понякога
хората са истински:представи
си някъде са истински цветя но не мога
аз да си представя защото ако

можех,те някак си не
ще Са"
(се усмихва той
усмихнат)" но и аз няма

всякъде да бъда истински за
теб след миг"
е руса и
ръцете й са малки

"и всичко е по-лесно
отколкото съм предполагал че ще
бъде;даже споменът как кой
кого погледна пръв при все танцувайки"

(луна от облака изплува
часовник отбелязва полунощ
пръст дърпа спусък
в огледалото влетява птица)

***

Въображаемо интервю

Защо рисувате
По същата причина, поради която дишам.
Но това не е отговор.
Няма отговор.
От кога няма отговор?
От времето, което мога да си спомня.
А от кога пишете?
Също от времето, което мога да си спомня.
Искам да кажа: поезия.
Аз също.
Кажете ми: вашата живопис не пречи ли на вашата поезия?
Напротив: те са привързани много.
Те са твърде различни.
Твърде: едното е живопис, а другото е поезия.
Но вашите стихотворения са по-скоро трудни за разбиране,
Докато вашата живопис е толкова разбираема.
Разбираема ли?
Разбира се – вие рисувате цветя, момичета и залези; неща,
Които всеки разбира.
Никога не съм го знаел.
Кое?
Че всеки…
Иначе казано, не искате да бъдете сериозен.
Трябва да сме двама, за да бъдем сериозни.
Е, добре, да видим… ах, да, един последен въпрос: къде
Бихте живял, когато войната свърши?
В Китай, както винаги.
В Китай ли?
Разбира се.
Къде в Китaй?
Където живописецът е поет.

***

превод: Николай Кънчев

Няма коментари: