19.08.2009 г.

нанякъде, къде ли не... уфффЪф

(мракът е ангел ударен от гръм
важното е че през нощта
се чувства като у дома си)
*

* не е цитат

нощта е наполовина
но сякаш –
цяла е в мен
и като да е
прекалено тихо...

че
утрото било по-мъдро
E лъжа –

разплело облаци
за нов дъждовен
стих
втечнява
корените ми със
сричките нагоре
оттича се
(безотговорно)
във мастилена
вълна
пълзи по пясъка
като безримие
кривИ
в потоците
изкачва планини
където слънцето
(това и чакало) -
отново ще изригне...
а върху
страницата ми
откликва само
мократа следа
и фразите
превърнати в канали
и целият ми интерес
към писане
в компанията
на защо и как
нанякъде(къде ли не)
отплава






""Реките са пътища, които вървят вместо нас
и ни отнасят там, където искаме да отидем.

Блез Паскал

1 коментар:

eventualno каза...

О, да!

Това ми харесва :-)