5.09.2009 г.

може би

във времето през което ще мога да виждам

ще ми се струва

че разстоянието от мен до видяното

ще са точно онези няколко крачки

които ще ми е невъзможно никога да направя


и когато се отдръпна и прибера навътре

където всичко тече с примитивни

назовими чувства

в свят на демонстративна показност

в който даже леките спъвания сриват достойнства


може би ще съм разбрала че краят на една улица

е там където започва друга

и че единственото и което си струва

е да се живее така, както и колкото може

да се живее