17.08.2009 г.

като приказка почти




в свят оставен без покрив
пренасящ зелена горещина в цигулка от бяло дърво
няколко бръмбара
скакалци и две хвърчила
цял ден си прекарали заслушани във мълчанието
което потъвало и се надигало нагоре
спускало се и възвисявало по
въздушната лекота на една панделка
с цвета на плажния пясък
изписвайки бляскави ноти върху водните кончета
летящи в костюми на мънички ангели
в кремаво бяло и златно
сред къдриците на които
се разплисквала дантелена пяна
от оранжадено-лимонадените фонтани
закриващи с лепкавосладки ръчички
учуденото примигване на едно гущерче
с толкова тъничка кожа
че сякаш било облечено с каймак на изстиващо мляко
и следобедът можел да се побере цял
в големината на тръстикова лодка
не по-широка от овална кутия с бисквити
дори и с връщащите се от някъде червени калинки
и това наистина било лодка
толкова стара
че била пуснала корени
почти

Няма коментари: