15.08.2009 г.

пастет от пъстърви

когато се разделяш с някого
когото си обичал
ти остава вкуса
на червено - черни
стипчиви къпини
избуял по небцето ти

онемелите гларуси
ровещи в пясъка
задрямал да чака другото лято

седефената пепел
от пъстървите
на Шуберт, Ваян и Виан
изядени лакомо
по сезонния ценоразпис
на летния глад

а споменът ти още лочи
лапа... търси
невъзможно му е да те напусне
докато не бъдеш
изкашлян
с л у ч а й н о
с последната хапка пастет
от гърлото на носталгията

Няма коментари: