11.08.2009 г.

*МИТОТЕ




Зная делата ти, че не си студен,
нито топъл. Дано да беше ти
студен, или топъл.
Така, понеже си хладък, нито топъл,
нито студен, ще те повърна
из Устата Си.

Откровение на Йоана 3(15,16)



Две души вървят в пустиня от подвижни пясъци.
Едно северно сияние се опитва да ги догони.
Все по на ЮГ.
В края на пътя ги чака стар, опънат
между ганглиите на цивилизационната система
океан.
Те ще се потопят в неговата приютяваща
бездомност, но само ако преди това не ги
погълне домът на пустинята.
Всъщност това няма значение нито за
подвижните пясъци, нито за опънатия от нерви
океан.
Единственият смисъл е в северното сияние,
което се опитва да догони двете души.
Все по на ЮГ.
И за да разберат неговото значение,
ТЕ просто трябва да спрат.
И да видят какво оставят зад себе си.
Дали северното сияние е идеята, тръпнещо
търсеща нова среща, или просто става въпрос
за шведски тройки???
Дали опънатият от нерви океан не е пръскащото
се от полови предразсъдъци така наречено
НАШЕ общество???
А какво друго е пустинята, освен пълната
празнота на атрибуторския поглед –
създаващ тъждество между акт и потенция???
Пътят към океана минава през подвижни
Пясъци...

НАДИГА СЕ,

макар и с болка, живот, копнеж...
”Търси и ще намериш” някакси неволно се
излива в поток от ветрове. Усмихваш се
и плачеш без сълзи...
ТИШИНА –
И в ТИШИНАТА – глас,
а в Мрака – светлина. Ирония застива в мисълта –
Хармонията е щастие, нали?!
Не знам какво се случи по нататък
Тук се удавиха –
в безрезултатност пак да обитават.


* Митоте е причината хората да не са наясно какво искат. Те не са в съгласие със себе си, защото вкараните в ума програми – всички споразумения – не са непременно съвместими една с друга.

Няма коментари: