30.06.2011 г.

зад сянката























Да преброим мълчанията.
Отсъствията.
Абсурдността на
опитите за промяна;

безформените късове
от преходни желания;

внезапните движения
на сърцето,
превръщащи с в
клада за съзнанието.

Страха.
Вината на ръцете.
Удавените във метафори
предшестващи понятия.


Навярно
ще намерим светлина,
(зад сянката)
лишена от преструвки.

2 коментара:

ВeСеЛиНа каза...

Трудно ми е да опиша състоянието си след прочетеното. Настръхнала замисленост може би ще бъде най-близо до истината! Благодаря за изживяването :)

хани каза...

причината вероятно е в сходните за момента разсъждения и възприятия...оттам и изживявания :)

аз ти благодаря, че ме "усещаш" и ми го показваш... :)