19.08.2009 г.

нанякъде, къде ли не... уфффЪф

(мракът е ангел ударен от гръм
важното е че през нощта
се чувства като у дома си)
*

* не е цитат

нощта е наполовина
но сякаш –
цяла е в мен
и като да е
прекалено тихо...

че
утрото било по-мъдро
E лъжа –

разплело облаци
за нов дъждовен
стих
втечнява
корените ми със
сричките нагоре
оттича се
(безотговорно)
във мастилена
вълна
пълзи по пясъка
като безримие
кривИ
в потоците
изкачва планини
където слънцето
(това и чакало) -
отново ще изригне...
а върху
страницата ми
откликва само
мократа следа
и фразите
превърнати в канали
и целият ми интерес
към писане
в компанията
на защо и как
нанякъде(къде ли не)
отплава






""Реките са пътища, които вървят вместо нас
и ни отнасят там, където искаме да отидем.

Блез Паскал

17.08.2009 г.

като приказка почти




в свят оставен без покрив
пренасящ зелена горещина в цигулка от бяло дърво
няколко бръмбара
скакалци и две хвърчила
цял ден си прекарали заслушани във мълчанието
което потъвало и се надигало нагоре
спускало се и възвисявало по
въздушната лекота на една панделка
с цвета на плажния пясък
изписвайки бляскави ноти върху водните кончета
летящи в костюми на мънички ангели
в кремаво бяло и златно
сред къдриците на които
се разплисквала дантелена пяна
от оранжадено-лимонадените фонтани
закриващи с лепкавосладки ръчички
учуденото примигване на едно гущерче
с толкова тъничка кожа
че сякаш било облечено с каймак на изстиващо мляко
и следобедът можел да се побере цял
в големината на тръстикова лодка
не по-широка от овална кутия с бисквити
дори и с връщащите се от някъде червени калинки
и това наистина било лодка
толкова стара
че била пуснала корени
почти

15.08.2009 г.

пастет от пъстърви

когато се разделяш с някого
когото си обичал
ти остава вкуса
на червено - черни
стипчиви къпини
избуял по небцето ти

онемелите гларуси
ровещи в пясъка
задрямал да чака другото лято

седефената пепел
от пъстървите
на Шуберт, Ваян и Виан
изядени лакомо
по сезонния ценоразпис
на летния глад

а споменът ти още лочи
лапа... търси
невъзможно му е да те напусне
докато не бъдеш
изкашлян
с л у ч а й н о
с последната хапка пастет
от гърлото на носталгията

13.08.2009 г.

една част от нея









животът й –
чергарски тефтер, разливащ мастило
в обиколки от изрази
на връщане от кино или ресторант,
които няма да станат книга;

млечен път
без път и без мляко;
неспрегаем глагол,
няколко инфинитива –

мъниста от сметало в устата й,
без еквивалент на никой друг език;

очите й –
кръгове от миражи,
заседнало небе, бездънна синева –
обичат кучета,
защото харесват ветеринаря

тялото й –
вятърна вълна, която се разбива
в хартиени планини,
докато в ушите й отеква
гръмогласният смях на невидими зрители –

разтваря ръце и се мъчи
да плува в напразно прахосани часове
и бездомно умрели думи

паметта й –
ходи боса в тревата, коси цветовете
в поляните, никаква мисъл не й се мярка –
обръща гръб
и чака да стане "бяла и добра"

12.08.2009 г.

OPERA IMAGINAIRE

LAKME - Léo DELIBES




Nozze Di Figaro - Mozart - Voi Che Sapete




Verdi - Traviata




GOUNOD - FAUST - Le Veau d'Or




PUCCINI - MADAME BUTTERFLY




TOSCA - G. PUCCINI - E Lucevan Le Stelle




RIGOLETTO - VERDI - Donna E Mobile

11.08.2009 г.

*МИТОТЕ




Зная делата ти, че не си студен,
нито топъл. Дано да беше ти
студен, или топъл.
Така, понеже си хладък, нито топъл,
нито студен, ще те повърна
из Устата Си.

Откровение на Йоана 3(15,16)



Две души вървят в пустиня от подвижни пясъци.
Едно северно сияние се опитва да ги догони.
Все по на ЮГ.
В края на пътя ги чака стар, опънат
между ганглиите на цивилизационната система
океан.
Те ще се потопят в неговата приютяваща
бездомност, но само ако преди това не ги
погълне домът на пустинята.
Всъщност това няма значение нито за
подвижните пясъци, нито за опънатия от нерви
океан.
Единственият смисъл е в северното сияние,
което се опитва да догони двете души.
Все по на ЮГ.
И за да разберат неговото значение,
ТЕ просто трябва да спрат.
И да видят какво оставят зад себе си.
Дали северното сияние е идеята, тръпнещо
търсеща нова среща, или просто става въпрос
за шведски тройки???
Дали опънатият от нерви океан не е пръскащото
се от полови предразсъдъци така наречено
НАШЕ общество???
А какво друго е пустинята, освен пълната
празнота на атрибуторския поглед –
създаващ тъждество между акт и потенция???
Пътят към океана минава през подвижни
Пясъци...

НАДИГА СЕ,

макар и с болка, живот, копнеж...
”Търси и ще намериш” някакси неволно се
излива в поток от ветрове. Усмихваш се
и плачеш без сълзи...
ТИШИНА –
И в ТИШИНАТА – глас,
а в Мрака – светлина. Ирония застива в мисълта –
Хармонията е щастие, нали?!
Не знам какво се случи по нататък
Тук се удавиха –
в безрезултатност пак да обитават.


* Митоте е причината хората да не са наясно какво искат. Те не са в съгласие със себе си, защото вкараните в ума програми – всички споразумения – не са непременно съвместими една с друга.

4.08.2009 г.

"Човекът без качества"

Изглежда, добропорядъчно-практичният реалист
никога не обича и не приема реалността в цялото си сърце.
Като дете той се крие под масата,
за да придаде с този гениално прост трик необичайно
фантастичен вид на стаята на родителите си, които ги няма вкъщи.
Като момче мечтае за часовник. Като младеж със златен часовник –
за подхождаща му жена. Като мъж със часовник и жена –
за висок пост, и когато щастливо затвори този малък кръг от желания
и се разлюлее насам-натам във него, запасът му
от несбъднати мечти като че ли изобщо не намалява.
Понеже, когато поиска да се извиси, прибягва до сравнения, до символи.
Очевидно защото снегът понякога му е неприятен –
той го сравнява със белеещи се женски гърди.
А когато гърдите на жена му започнат да му омръзват –
ги сравнява със белеещ се сняг.
Би изпаднал във ужас, ако устните й един ден се окажат
роговидна гълъбова човка или инкрустирани корали.
Но поетически всичко това го вълнува. В състояние е
да превърне всичко във всичко –
снегът във кожа, кожата в цветчета, цветчетата във захар,
захарта във пудра, а пудрата отново във падащ сняг.
Защото, навярно, нищо не му е така нужно, както превръщането
на нещо във онова, което не е. А това всъщност доказва,
че където и да се намира – никога не би издържал там по за дълго.


"Човекът без качества"
от австрийския писател Роберт Музил

Превод Любомир Илиев

Големият австрийски писател Роберт Музил (1880-1942) принадлежи към авторите, които трябва да намерят място във всяка чуждестранна култура. За съжаление той е познат у нас само с романа си „Лутанията на възпитаника Тьорлес”, сборника с новели „Три жени” и пиесата „Фантазьорите”. Наскоро излезе на български и едно томче с драматургия - "Пиеси".




Неговата „визитна картичка” обаче – знаменитият роман „Човекът без качества” - едва сега се появява на български език - в два тома, в общо 1400 стр.

٭ ПОВЕЧЕ ЗА РОМАНА

Наред с извънлитературните причини – комунистическата цензура заклеймяваше романа като „идеологически съмнителен”, нито един български преводач не дръзваше да се докосне до тази „икона на австрийската литература”, съперничеща единствено с „Одисей” на Джеймс Джойс и „По следите на изгубеното време” на Марсел Пруст.

За щастие, освен че времената се промениха, издателство „Атлантис-КЛ” успя да спечели за този мащабен проект най-именития преводач на немскоезична литература, Любомир Илиев, член на Европейския преводачески колегиум, носител на национални и международни награди, доказал способностите си чрез многобройни преводи на немскоезични класически и съвременни автори (от Брант, Лесинг, Гьоте, Шилер до Брох, Хесе, Бьол, Рилке, Грас, Ленц и мн. др.)

Романът „Човекът без качества”, върху който Роберт Музил работи повече от десетилетие и грижливо го преработва до последния си дъх, като изписва близо 2000 страници, е опит да се обхване ни повече, ни по-малко модела на целия модерен свят: той е калейдоскоп и епопея на епохата, нарисувана в изящен летописен стил.

Героите в романа въплъщават в себе си най-разнообразни варианти на човешко поведение: представители на елитни политически кръгове, на едрия капитал, на висшата дипломация, реформатори, мечтатели, потенциални революционери, нимфоманки, екзотични салонни красавици, психопат-убиец, маниакална поклонничка на Ницше...

٭ ПИСАТЕЛИ И МИСЛИТЕЛИ ЗА МУЗИЛ

Историята на романа не познава друга творба, в която толкова много място да е предоставено на мисленето. В „Човекът без качества“ Музил поставя екзистенциалната диагноза на своето столетие и разширява границите на познанието дотам, че го превръща в интелектуален синтез, какъвто не съм срещал досега в никоя философска или научна творба.
Милан Кундера

За мен Роберт Музил е принц на европейския дух, който мечтае за различна, но не шизофренна Европа.
Мирча Картареску

Роберт Музил е по-умен, отколкото е полезно за него.
Валтер Бенямин

Тази знаменита творба на Роберт Музил се нарежда сред великите литературни шедьоври на XX век, защото разполага с най-привлекателните качества на един роман: нагледност дори в най-абстрактните разсъждения, забавна ведрост, която стига до пленителна игривост, глъбинен хумор дори на най-неочакваните места. И преди всичко: богатство и остроумие в сравненията и метафорите, каквито световната литература почти не познава.

Горещо се препоръчва
на всеки уважаващ себе си, изкушен от качествената литература, читател, защото Роберт Музил е един съвършено различен автор –
„Той се носи като реката Дунав покрай Виена – бавно, славно и красиво, за разлика от днешното писане, което прилича на Перловската река”

2.08.2009 г.

FRIDA KAHLO

FRIDA KAHLO

FRIDA


http://www.myspace.com/1fanforfridakahlo


сърцето й беше силно –

надвесено
през мраморния ръб
на ребрата,
наполовина потопено във кръв
която се стичаше
като паяжина по усещането й
за
самота

беше дете беше тигър
беше страшна лъжа
на щастието –
мускулна плът
с разтворени до червено бедра
притеглящи я
в пристрастената обърканост
на плътта

беше майстор на взривове
в юмрук разрушение –
малък бог на съдбата й
наказал я
с беззащитния тунел
на страстта

беше
мощен оргазъм на слабостта й
в лабиринт от безжизнени
отрицания
по гръбнака на раните

беше
глинен мъртвец
с мазна шапка от череп
напукан от презадоволяване



http://www.fridakahlofans.com/

Miró

Kandinsky

Amedeo Modigliani Paintings