джу, на голо

джу обичаше смутено
в присвита условност
като че в спазъм
и другите я възприемаха
по странен
неестествен начин
без да знаят точно защо
отдалечени
в малките си леговища
и бърлоги,
в миниатюрните
си житейски тунелчета
загърнати
в своите екземпляри
на "брулени хълмове"

джу имаше чувството
че в нея се е вместило всичко
добро или лошо,
всяка възможност –
всичко на света
събрано на едно
разлюляно като море по време на буря
матово непрогледно замайващо
пълно с боклук
и необясними подробности –

като чувал натъпкан с любов
неравна отвън, но пълна
с непостоянните ветрове на нещата

вечер се разливаше
на сърце и причини
на велико безвремие
и цветя окъпани в дъжд
на слабички колене
и изопната ненаситност
на тялото си –
на черни криле
потръпващи в транс
на плуващи облаци
и хвърчила под наклон на небето


и все пак джу беше щастлива
съвсем малко объркана
в своето стихотворение незадържащо дрехи