с въргаляща дикция
заравяща лятото в сняг
комбиниран с
*тартар, резен лимон
и временно тъжно лице.
впрочем дори някак си
свързано
по прекрасните излети
с подскачащо кученце
букети от рози
шепот на лилии
покривки на винен пипит
сгъваеми столове
и други подобни неща.
докато не се почувстваше
снежинка от пряспата
в която се приземяваше
и последната капка дъжд
на душата му –
по-ниско от кучетата,
просто
на стъпало от прага
до белите петна в паметта
на стъпало от прага
до белите петна в паметта
-------------------------------
Няма коментари:
Публикуване на коментар