2.12.2009 г.

вместо трофей





"Дали през следващите дълги години жирафите ще си спомнят за своята изгубена родина? Къде са тревите и трънливите дървета, реките, водоемите и сините планини? Вятърът е отвял чистия сладко ухаещ въздух в друга посока. Къде са останалите жирафи, които някога тичаха редом с тях и препускаха в галоп из хълмистата земя? Бяха ги напуснали всички, бяха тръгнали по свои пътища и никога вече нямаше да се завърнат. Къде е пълната луна в нощта?
Жирафите се размърдват и събуждат в тясната си клетка, пропита с миризмата на изгнила слама и бира.
Сбогом. Сбогом. Пожелавам ви да умрете по време на пътуването, но заедно, за да не би едната от двете благородни глави, които сега се очертават върху синьото небе на Момбаса, да остане сама да се върти наляво-надясно в Хамбург, където никой не знае нищо за Африка.
Колкото до нас, ние трябва да открием някакви големи прегрешения спрямо самите себе си, преди да посмеем с дължимото уважение да помолим жирафите да простят греховете ни спрямо тях."

out of africa,
isak dinesen - (karen blixen)





написах по_следващите редове, повлияна от горния пасаж (една извадка от книгата Извън Африка на Karen Blixen, писала под мъжкото име Isak Dinesen), който завладява с безапелационната  красота на изказа, така също и с тъгата на смисъла, разказвайки за два жирафа, отвлечени с лодка и докарани на пристанището в Момбаса, за да бъдат превозени до Европа

вместо трофей

две брезентови дупки
в набръчканото лице на ноември
наподобяващо хартия покрита с плесен
с напукани цветни илюстрации
потъмняли като мръсен сапун
като стара черупка на охлюв с петна
от какви ли не буболечки;

две брезентови дупки в единия ъгъл
на проскубаната му предзимна коса
оплетена в паяжини и ръждясали залези -

като обикновени газени лампи
неуместни, както отвътре така и отвън,
за да забележат нещо общо
в светлината на една друга вселена
която притежава свое собствено сияние,
своя неоспорима стойност... и
това което представляват самите те,
колкото и дълбоко да са отпрани
от празнотата, безсмислието
и глупостта на света със сухи като пепел

очи

Няма коментари: