Изглежда, добропорядъчно-практичният реалист
никога не обича и не приема реалността в цялото си сърце.
Като дете той се крие под масата,
за да придаде с този гениално прост трик необичайно
фантастичен вид на стаята на родителите си, които ги няма вкъщи.
Като момче мечтае за часовник. Като младеж със златен часовник –
за подхождаща му жена. Като мъж със часовник и жена –
за висок пост, и когато щастливо затвори този малък кръг от желания
и се разлюлее насам-натам във него, запасът му
от несбъднати мечти като че ли изобщо не намалява.
Понеже, когато поиска да се извиси, прибягва до сравнения, до символи.
Очевидно защото снегът понякога му е неприятен –
той го сравнява със белеещи се женски гърди.
А когато гърдите на жена му започнат да му омръзват –
ги сравнява със белеещ се сняг.
Би изпаднал във ужас, ако устните й един ден се окажат
роговидна гълъбова човка или инкрустирани корали.
Но поетически всичко това го вълнува. В състояние е
да превърне всичко във всичко –
снегът във кожа, кожата в цветчета, цветчетата във захар,
захарта във пудра, а пудрата отново във падащ сняг.
Защото, навярно, нищо не му е така нужно, както превръщането
на нещо във онова, което не е. А това всъщност доказва,
че където и да се намира – никога не би издържал там по за дълго.
"Човекът без качества"
от австрийския писател Роберт Музил
Превод Любомир Илиев
Големият австрийски писател Роберт Музил (1880-1942) принадлежи към авторите, които трябва да намерят място във всяка чуждестранна култура. За съжаление той е познат у нас само с романа си „Лутанията на възпитаника Тьорлес”, сборника с новели „Три жени” и пиесата „Фантазьорите”. Наскоро излезе на български и едно томче с драматургия - "Пиеси".
Неговата „визитна картичка” обаче – знаменитият роман „Човекът без качества” - едва сега се появява на български език - в два тома, в общо 1400 стр.
٭ ПОВЕЧЕ ЗА РОМАНА
Наред с извънлитературните причини – комунистическата цензура заклеймяваше романа като „идеологически съмнителен”, нито един български преводач не дръзваше да се докосне до тази „икона на австрийската литература”, съперничеща единствено с „Одисей” на Джеймс Джойс и „По следите на изгубеното време” на Марсел Пруст.
За щастие, освен че времената се промениха, издателство „Атлантис-КЛ” успя да спечели за този мащабен проект най-именития преводач на немскоезична литература, Любомир Илиев, член на Европейския преводачески колегиум, носител на национални и международни награди, доказал способностите си чрез многобройни преводи на немскоезични класически и съвременни автори (от Брант, Лесинг, Гьоте, Шилер до Брох, Хесе, Бьол, Рилке, Грас, Ленц и мн. др.)
Романът „Човекът без качества”, върху който Роберт Музил работи повече от десетилетие и грижливо го преработва до последния си дъх, като изписва близо 2000 страници, е опит да се обхване ни повече, ни по-малко модела на целия модерен свят: той е калейдоскоп и епопея на епохата, нарисувана в изящен летописен стил.
Героите в романа въплъщават в себе си най-разнообразни варианти на човешко поведение: представители на елитни политически кръгове, на едрия капитал, на висшата дипломация, реформатори, мечтатели, потенциални революционери, нимфоманки, екзотични салонни красавици, психопат-убиец, маниакална поклонничка на Ницше...
٭ ПИСАТЕЛИ И МИСЛИТЕЛИ ЗА МУЗИЛ
Историята на романа не познава друга творба, в която толкова много място да е предоставено на мисленето. В „Човекът без качества“ Музил поставя екзистенциалната диагноза на своето столетие и разширява границите на познанието дотам, че го превръща в интелектуален синтез, какъвто не съм срещал досега в никоя философска или научна творба.
Милан Кундера
За мен Роберт Музил е принц на европейския дух, който мечтае за различна, но не шизофренна Европа.
Мирча Картареску
Роберт Музил е по-умен, отколкото е полезно за него.
Валтер Бенямин
Тази знаменита творба на Роберт Музил се нарежда сред великите литературни шедьоври на XX век, защото разполага с най-привлекателните качества на един роман: нагледност дори в най-абстрактните разсъждения, забавна ведрост, която стига до пленителна игривост, глъбинен хумор дори на най-неочакваните места. И преди всичко: богатство и остроумие в сравненията и метафорите, каквито световната литература почти не познава.
Горещо се препоръчва
на всеки уважаващ себе си, изкушен от качествената литература, читател, защото Роберт Музил е един съвършено различен автор –
„Той се носи като реката Дунав покрай Виена – бавно, славно и красиво, за разлика от днешното писане, което прилича на Перловската река”
