когото си обичал
ти остава вкуса
на червено - черни
стипчиви къпини
избуял по небцето ти
онемелите гларуси
ровещи в пясъка
задрямал да чака другото лято
седефената пепел
от пъстървите
на Шуберт, Ваян и Виан
изядени лакомо
по сезонния ценоразпис
на летния глад
а споменът ти още лочи
лапа... търси
невъзможно му е да те напусне
докато не бъдеш
изкашлян
с л у ч а й н о
с последната хапка пастет
от гърлото на носталгията
Няма коментари:
Публикуване на коментар