Ако аз съм разбрала друго– лъгала съм се. Хадес се смее под шапката си минимум на дъх и половина; мъжете и жените щриховат паметни камъни с дати на смърт и на раждане.
Ако аз съм разбрала друго– лъгала съм се. Не се страхувах задето съм будна нищо че ме пронизваха с чужди студени очи сякаш се стараеха да ме спрат между тях и кръгът им непрекъснато се стесняваше.
Ако аз съм разбрала друго– лъгала съм се. Познаха ме по дългите неспокойни коси, пораснали с разказването на приказки, залисани забравили се и не вярващи на думите си.
И ако всичко което ще последва по нататък ще е непрестанен порой от спомени и за след това– то тогава ще съм принудена
да се отметна силно назад и ще тичам (без да оставям следи) докато усетя сухия мирис на пясъка.
говореше сантиментално с въргаляща дикция заравяща лятото в сняг комбиниран с *тартар, резен лимон и временно тъжно лице.
впрочем дори някак си
свързанос блажена усмивка по прекрасните излети с подскачащо кученце букети от рози шепот на лилии покривки на винен пипит сгъваеми столове и други подобни неща.
Понякога и само понякога докато не се почувстваше снежинка от пряспата в която се приземяваше и последната капка дъжд на душата му –
по-ниско от кучетата, просто на стъпало от прага до белите петна в паметта
джу обичаше смутено в присвита условност
като че в спазъм
и другите я възприемаха
по странен
неестествен начин
без да знаят точно защо
отдалечени
в малките си леговища
и бърлоги,
в миниатюрните
си житейски тунелчета
загърнати
в своите екземпляри
на "брулени хълмове"
джу имаше чувството
че в нея се е вместило всичко
добро или лошо,
всяка възможност –
всичко на света
събрано на едно
разлюляно като море по време на буря
матово непрогледно замайващо
пълно с боклук
и необясними подробности –
като чувал натъпкан с любов
неравна отвън, но пълна
с непостоянните ветрове на нещата
вечер се разливаше
на сърце и причини
на велико безвремие
и цветя окъпани в дъжд
на слабички колене
и изопната ненаситност
на тялото си –
на черни криле
потръпващи в транс
на плуващи облаци
и хвърчила под наклон на небето
и все пак джу беше щастлива
съвсем малко объркана
в своето стихотворениенезадържащо дрехи
на съседната маса
има две сини крави
спагети от слама
и бутилка шампанско
провлачено
муууууууууууууу
по хоризонталата
лакоми устни глуповато окапани
вечерта е в очакване
(механично в съзнанието)
на съседната маса
като спирка под_надлез
за последните влакове
беше й някак плътно и пухкаво
наподобяващо облак
емоционално загърнато бухнато
кифлено-пудинго-фурнено
беше й собствено зимно и
мохерно
шапко-ботушно... безповодно
бъбрещосмешно, парфюмно и плюшено
беше й сякаш предколедно
"Дали през следващите дълги години жирафите ще си спомнят за своята изгубена родина? Къде са тревите и трънливите дървета, реките, водоемите и сините планини? Вятърът е отвял чистия сладко ухаещ въздух в друга посока. Къде са останалите жирафи, които някога тичаха редом с тях и препускаха в галоп из хълмистата земя? Бяха ги напуснали всички, бяха тръгнали по свои пътища и никога вече нямаше да се завърнат. Къде е пълната луна в нощта? Жирафите се размърдват и събуждат в тясната си клетка, пропита с миризмата на изгнила слама и бира. Сбогом. Сбогом. Пожелавам ви да умрете по време на пътуването, но заедно, за да не би едната от двете благородни глави, които сега се очертават върху синьото небе на Момбаса, да остане сама да се върти наляво-надясно в Хамбург, където никой не знае нищо за Африка. Колкото до нас, ние трябва да открием някакви големи прегрешения спрямо самите себе си, преди да посмеем с дължимото уважение да помолим жирафите да простят греховете ни спрямо тях."
out of africa, isak dinesen - (karen blixen)
написах по_следващите редове, повлияна от горния пасаж (една извадка от книгата Извън Африка на Karen Blixen, писала под мъжкото име Isak Dinesen), който завладява с безапелационната красота на изказа, така също и с тъгата на смисъла, разказвайки за два жирафа, отвлечени с лодка и докарани на пристанището в Момбаса, за да бъдат превозени до Европа
вместо трофей
две брезентови дупки
в набръчканото лице на ноември
наподобяващо хартия покрита с плесен
с напукани цветни илюстрации
потъмняли като мръсен сапун
като стара черупка на охлюв с петна
от какви ли не буболечки;
две брезентови дупки в единия ъгъл
на проскубаната му предзимна коса
оплетена в паяжини и ръждясали залези -
като обикновени газени лампи
неуместни, както отвътре така и отвън,
за да забележат нещо общо
в светлината на една друга вселена
която притежава свое собствено сияние,
своя неоспорима стойност... и
това което представляват самите те,
колкото и дълбоко да са отпрани
от празнотата, безсмислието
и глупостта на света със сухи като пепел
