като бистри отблясъци,
които разсмиват
тъмните краски
в реката на вече порасналите.
И правейки,
каквото и да правят,
не разбират какво
точно правят.
И не им трябва да знаят.
Обичат да разпиляват,
да имат бонбони,
близалки, бадеми,
вафли с фъстъци,
да играят да хвърлят,
да тичат и да не слушат. .
Да се пързалят, да падат
и отново да стават.
И още, могат... да вярват.
Всички деца са еднакви,
защото от възрастните
се различават.
2 коментара:
... децата-красотата на живота - предимството да бъдеш дете, а... за нас остава спомена...:)
Но във всеки от нас детето се крие , запазили сме си поне две - три / а при някой и повече /блещукащи дяволийки в очите.... Прекрасно си го написала, поздрави !!!
Публикуване на коментар