акулата във вените
разнищва от ръцете ми дантелено бельо
и отбелязва с кръстче радост
необмислени жестикулации
и най-дълбоки са следите й по китките
като игли от рибени гръбнаци
като захапали кръвта ми белезници
със стръв от неизбежната лъжа
в спасителноръждеещ макиаж...
с покойни аромати, които вятърът отнася като танц
под звуците на буквен маскарад
