нищо не може да блести така
си мислеше той, гледайки неразбираемите очи
на майския бръмбар
чиято глава лежеше в ръката му
като нещо много познато
и ги добави толкова вкусно
в сладкиша за чай, че полепнаха
в ъгълчетата на устата му
отразявайки празното в празната стая
все едно нищо не бе станало с тази разлика
че сега беше красиво като залез
