ще ми се струва
че разстоянието от мен до видяното
ще са точно онези няколко крачки
които ще ми е невъзможно никога да направя
и когато се отдръпна и прибера навътре
където всичко тече с примитивни
назовими чувства
в свят на демонстративна показност
в който даже леките спъвания сриват достойнства
може би ще съм разбрала че краят на една улица
е там където започва друга
и че единственото и което си струва
е да се живее така, както и колкото може
да се живее
2 коментара:
Прелест...
Благодаря :)
Публикуване на коментар